Последна промяна 13.10.2021

гост автор: ЕЛЕНА ПЕТРОВА 

За Майките и Хората

Сигурно сте чували речта за петте топки на изпълнителния директор на Гугъл Сундай Пичар, която трае 60 секунди. В случай, че не сте, си заслужава да я прочетете:

„Представете си, че животът е игра от 5 топки, с които жонглирате във въздуха, опитвайки се да ги задържите да не паднат. Едната ­от тях е гумена, а всички останали са стъклени.

Петте топки са:

Работа, семейство, здраве, приятели, душа.

Не след дълго ще осъзнаете, че работата е гумената топка. Винаги, когато падне, тя ще отскочи отново, докато останалите топки са от стъкло. Ако някоя от тях падне, тя няма как да се върне в предишната си форма.

Ще бъде повредена, натъртена или напукана. Дори може да се разпилее на парчета.

Трябва да сте наясно с това и да се стремите да я запазите.

Управлявайте ефективно работата си през работното време, бъдете искрени, отделете необходимото време на семейството и приятелите си, починете си подобаващо и се погрижете за здравето си. Ако се случи нещо с вас, няма да е лесно да се върнете такива, каквито сте били първоначално…“

Всъщност се смята, че „баща“ на тази реч е бившият СЕО на Coca-Colа Брайън Дайсън, но да не задълбаваме в нейния произход. 

Днес ще си говорим за това как и защо жените-майки разбират, че топката „работа“ е гумена, което най-често се случва в периода на майчинството. 

В забързания унисекс свят, съвременната еманципирана жена е приела, че трябва да докаже на всяка цена, че вече не живеем в „мъжки свят“. 

Жените полагат колосални усилия, за да се сдобият с добро образование и непрекъснато надграждащи „CV” -то им професионални квалификации, да си намерят добре платена и престижна работа, да бъдат уважавани професионалисти и разбира се, трудът им да се заплаща подобаващо. 

Съвременните жени са амбициозни, прецизни, способни перфекционисти (макар и тревожни). И обикновено успяват. Дали това им носи вътрешно удовлетворение, е друга тема, която ще разнищим по-долу. В един прекрасен ден обаче се появява то – Детето. И всичко се променя. 

Майчинството обикновено слага началото на дългия процес на завръщане на Жената към Себе си.

• Коя съм всъщност аз и какво искам? 
• Какво е да си жена? 
• Какво е да си майка? 
• Кои са наистина важните неща в живота? 
• Кое ми носи спокойствие, удовлетворение и завършеност? 
• Кое ме вдъхновява и пробужда творчеството в мен?  
• Кое ми дава усещане за смисъл, цел и посока? 

Майчинството забавя ритъма на живота, майчинството е тихо (като изключим постоянно пищящите деца) съзерцание, което ни дава възможност да „не правим нищо“, докато всъщност вътре в нас текат невъзвратими и дълбоки процеси на радикална смяна на житейските ценности и вътрешни импулси. 

Не е чудно, че именно тогава разбираме, че топката „работа“ е гумена. Нещо като „Царят е гол!“, само че „Работата е гумена топка!“

Било е толкова очевидно, но стресът, забързаното и динамично мъжко „ян“ ежедневие, социалните предразсъдъци, желанието да се докажем и много други фактори, са ни пречели да видим простата и очевидна истина.  

Преди появата на децата, много жени работят до пълно изтощение, на ръба на „burn out”, често успявайки да си навлекат и някои здравословни неблагополучия. Но когато се появи Малкият човек, изведнъж разбират, че

отговорното отношение към себе си, децата ти и семейството е това, което ти позволява да си здрав, спокоен и удовлетворен. 

Осъзнават, че за да можеш да си устойчив и стабилен основен градиент на тази семейна единица, трябва да намериш вътрешна сила, баланс и устойчивост в себе си т.е. да подсилиш съдържанието си, дори и за сметка на формата. 

Стресирана, депресирана, неудовлеторена и изтощена майка е началото на една дълга и тъжна верига – стресирана майка – стресирано семейство – стресирана връзка – стресирани деца. 

Преди появата на деца можеш да си позволиш да работиш до 8 и 30 – 9 ч. вечерта, а след това да се прибереш вкъщи, да се излегнеш необезпокоявано на дивана и да преминеш в режим „вегетация“.  

Не така стоят нещата когато си майка. Вечерта е „черешката на тортата“ и трябва да имаш достатъчно сили, за да прекараш поне няколко часа в смислено и пълноценно общуване с децата, в неизбежната грижа за дома, да отделиш малко време за партньора и самата себе си. 

През дългия период на майчинство обикновено губим голяма част от натрупания си социален и професионален капитал – губим приятели, контакти, професионални знания и умения избледняват до степен на почти пълна невидимост.

Почти не остава нищо за губене. Понякога изглежда сякаш сме достигнали дъното и когато се завърнем отново на работа, трябва да започнем от начало. 

Но когато работата не ни е носела вътрешно удволетворение и не ни е правила щастливи, ние нямаме никаква мотивация да започнем ново начало на нещо старо и невдъхновяващо, което не кореспондира с нашата вътрешна същност и съдържание. 

И понеже по време на майчинството дълго и напоително сме се взирали в тази наша вътрешна същност, която майчинството също е променило неимоверно, вече сме много повече наясно с това кои сме, какво искаме, какво е нашето съдържание, какво ни носи удовлетворение и прочие други много смислени и важни неща. 

Резултатът – много жени вече не искат и не могат да се върнат на предишната си работа.

Те са готови на кардинална промяна, на пълна смяна на досегашната „опаковка“ дори и с не толкова бляскава нова, стига съдържанието да отговаря на техните представи за смисъл, предназначение, удовлетворение, пълноценна житейска реализация. 

Жените започват да търсят работа, която не пречи, а подсилва и подпомагат останалите им житейски роли, включително на майки. 

И тук някъде  се появява отговорът на въпроса – „Защо работата е гумена топка?“ Защото може да я изгубиш, смениш, реформираш без да настъпят съществени неблагоприятни последици в живота ти, а дори и да настъпят, последиците никога не са непоправими. 

Щом останалите четири топки са здрави, имаш сили да се навеждаш и да взимаш от земята своята изпусната гумена топка безброй пъти.

Всъщност много често в живота на майките настъпват положителни промени в резултат от смяната на работата. 

Едно време се гледаше с лошо око на човек, който често сменя работните места и дори професията си, а сега е обратното – ако дълги години или цял живот стоиш на една и съща работа, нещо не ти е наред. Такъв е съвременният HR стандарт – промяна, непрекъснато усъвършенстване, непрекъснато учене, непрекъснато преквалифициране, непрекъснато намиране на нови и по-удовлетворяващи себе си работни същности. Способността за промяна се разглежда като положително качество, защото е белег за така ценното качество адаптивност (не оцеляват нито най-силните, нито най-умните, а най-приспособимите). 

Разбира се, че промяната не е лесна и изисква много смелост и усилия. Понякога се налага да се сдобием с ново образование, нови контакти, ново всичко за ново начало. Но често резултатите са повече от вдъхновяващи. Затова не бива да се страхуваме да изпуснем гумената топка. 

Разбира се, че има много жени, които с радост се връщат на предишната си работа.

За щастие. И това е наистина чудесно. Защото когато една жена обича работата си и се върне от майчинство, тя има много повече вътрешна сила, мъдрост и баланс, за да създава материални и духовни блага, без да се поддава на външни неблагоприятни дразнители. Нейният праг на поносимост се е повишил. 

Трудно друг колега може да я извади от равновесие, обръгнала е на гневните изблици на малкото си дете, напреднала е в дзенбудиските практики. Вижда нещата с други очи, умее да отсява важното от неважното, тя е много по-организирана, по-практична, по-..по…по…

Наистина не разбирам защо работодателите не се отнасят към завърналите се от майчинство жени като към едно ценно бижу с голям потенциал, каквито те всъщност са.

Независимо от първоначалната привидна деменция и загуба на знания, причинена от майчинството, научно е доказано, че раждането на дете променя мозъка на жените – майките поумняват. И много бързо наваксват пропуснатите няколко години, започвайки след това бързо да надграждат.

Майчинството е един чудесен акселератор на дълбока вътрешна промяна, която често води и до външна такава. Това е един прекрасен бонус за нас, жените. 

Майчинството ни помага да забавим ритъма и да се върнем към себе си. Когато една жена е спокойна, мъдра, женствена, когато върви в потока на енергията и любовта, когато твори, обича, когато намери себе си, мисля, че нещата се случват естествено и тогава изчезва и неприятната болезнена съвременна триада „деца“ – „работа“ – „чувство за вина“.

Защото когато работата те изпълва с удволетворение, смисъл, завършеност, вдъхновение, тогава тя подсилва и другите то роля – на майка, жена, съпруга, приятелка и т.н., а не ги подрива и обезличава. Тогава чувството за вина изчезва напълно естествено. 

Не се страхувайте да последвате своето вдъхновение, дори когато то ви води към Terra incognita.

Помнете – „Съдбата помага на смелите!“ 

Човек винаги съжалява повече за нещата, които НE е направил, отколкото за тези, които е направил.