Весела Георгиева: За мен е важно да напиша това, което ще накара читателят да затаи дъх

Сподели:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
Време за четене: 12 мин.

Има майки, които правят нещата да изглеждат лесни. 

Четем ги, следваме ги, забавляваме се с тях, докато аз лично не се заема със случая и не им задам най-важния въпрос – как по-точно успяваш с 4 деца и собствен бизнес 🙂

Представям ви Весела Георгиева – автор, фотограф и копирайтър. 

Веси прави дните ни по-усмихнати с щурите си истории от БъркоThings, превръща празниците в приказка с Поезия за специални случаи, а най-скъпите ни поводи запазва с фотоапарат в Усмивките на Весела. 

Срещата ми с Веси е изчислена много внимателно 🙂 Тя пусна своя обновен сайт – http://new.vesselag.com тази седмица и аз го използвам като повод, за да си поговорим малко по-подробно за всички нейни професионални интереси. 

Да, Веси има 4 деца, работи от дома си, абсолютно сама е създала и развила своята кариера като автор на свободна практика и аз ѝ се възхищавам 🙂 

Веси и Борис
Снимка: Личен архив

Веси, здравей и добре дошла 🙂 Благодаря ти, че прие поканата ми – ти си първата безсмъртна майка на 4 деца, която ми гостува в блога 🙂 Моля те да се представиш накратко – себе си, колко са големи децата и две добри думи за таткото 🙂

Привет! И благодаря за поканата!

Бързам да кажа нещо важно! Динозаврите не са измрели! 

Като истинска безсмъртна майка, не само съм свидетел на твърдението си, а имам и доказателство, защото вкъщи отглеждам четири динозавърчета. 

Борко, Роско, Зарко и Велизар
Снимка: Личен архив

Макар привидната им възраст да е 15, 6, 4 и 2 години, всъщност са много по-древни! Метеоритът съвсем не ги уплаши. Всеки ден стоически оцеляват на много по-страшни катаклизми у дома и сред хората, винаги предизвикани от самите тях, разбира се.

Добрите думи за татко им са много. Да започнем с това, че ги е направил. 

Един щастлив татко 🙂       Снимка: Личен архив

Да минем през момента, в който типично по мъжки отнася по-голямата част от динозавърските бедствия на собствен гръб. 

И да завършим с това, че без неговото участие аз съвсем нямаше да съм толкова безсмъртна. Всъщност, отдавна да съм хвърлила топа.

Обикновено към края на интервютата задължително питам моите гости как се справят с работа, деца и кариера, но мисля, че с теб трябва да кажем най-важното в началото – как съчетаваш собствен бизнес с 4 деца и грижи за домакинството? Разчиташ ли на някаква помощ?

Само изглежда стряскащо, всъщност е мноооого по-страшно.  Шегувам се (донякъде).

Четирите момчета вкъщи са огромна отговорност и непрекъснат родителски, най-вече майчин ангажимент, но истината е, че за всичко може да се намери формулата за успех. 

Разпределям времето си по най-оптималният начин, но не винаги нещата се получават така, както съм ги планирала. Изискват се и немалко жертви, за да бъдат всички доволни, обгрижени и обичани. 

3 секунди тишина           Снимка: Личен архив

Например, доста често не спя пълноценно, защото нощите се оказват най-подходящото време, в което мога да свърша служебните си ангажименти. 

Колкото и да е вредно, се стремя да бъда добра и грижовна майка и професионалист, който по никакъв начин не ощетява хората, които разчитат на мен. 

Готова съм на всичко, за да следвам успешно приоритетите си, а именно: 

  1. децата да са обичани, да са щастливи, нахранени и спретнати; 
  2. татко им също да бъде добре угоен и обгрижен, че иначе няма да има сили да се справя с динозавърските им поразии;
  3. работата ми да бъде свършена качествено и всеки ангажимент, който съм поела, да бъде изпълнен.

Къщата съм я оставила на заден план, но там баткото много помага. И се надявам един ден снахата, ако не ме обича до припадък, поне да ми е благодарна, че съм отгледала мъж, който може сам да се грижи за себе си.

Какъвто е и баща им. И той много помага. Доста често всъщност е и баща, и майка, особено когато съм страшно натоварена (по коледните празници и абитуриентските балове) и когато ме няма по 24 часа, докато снимам сватби.

До скоро разчитахме на огромната помощ на любимата им баба, която поемаше немалка част най-вече от забавленията с мъниците. За жалост, тя вече не е сред нас.

Не мога да пренебрегна и безценната роля на детската градина и яслата, които правят живота ми малко по -… тих поне.

Често, когато си пиша с майките стигаме до трудната тема как да се върнем отново на работа – някои просто искат по-гъвкаво работно време, други изцяло да сменят професията, трети да започнат нещо свое, но още не знаят какво. Как се случи преходът при теб – как се реши да бъдеш изцяло на свободна практика?

Сякаш така е трябвало да се случи. Дълги години работех в голяма инженерингова фирма, която в началото на 2015-та година започна да изпитва затруднения и в крайна сметка се наложи да освободи служителите си. 

Няколко седмици след като останах без работа, разбрах, че очаквам второто си дете. Със стоенето вкъщи покрай бременността, а след това и появата на Велизар, идеите започнаха да се раждат в главата ми.

Тогава все още не снимах усилено, но обърнах глава към другата си страст – писането. Пиша от съвсем малка. 

Бях на 8 години, когато написах първото си стихотворение, но след като се роди батко им, ежедневието ме завъртя и просто спрях да пиша каквото и да било – нито поезия, нито проза. Явно през онази 2015-та година обаче, хормоните ми доволно са разбъркали цялото ми безсмъртие, защото музата се върна с нови и невиждани дотогава пориви.

И ми хрумна – защо не предложа лични стихове на хората за най-съкровените им мигове, с които да заменят клишираните пожелания в интернет? И взе, че се получи! 

Макар че доста ме беше страх дали ще успея да се справя с писане за непознати – получи се и то повече от добре! С премерено самочувствие твърдя, че съм пионер в България що се отнася до тази услуга. Вече в интернет пространството се срещат и други автори, които пишат стихове по поръчка, но тогава подобно нещо не съществуваше.

Снимка: vesselag.com

Поезия за специални случаи се оказа изключително успешен проект, който непрекъснато ме среща с толкова различни хора – като желания, като емоции, като мечти. Това, което ни обединява, е любовта към красиво написаните и правилно подбрани думи, с които заедно достигаме до сърцата на най-близките им същества в моментите, които те никога няма да забравят.

Чувството да знаеш, че си развълнувал, разплакал си от радост някого на празника му, е неописуемо.

Същата тази година, в началото на декември месец, ми хрумна идеята за личните писма от Дядо Коледа. Но наистина лични! Такива, в които добрият старец пише до децата неща, които те не са подозирали, че той може да знае, камо ли да им напише в писмо. Знаеш ли какво е изражението на момченце, което през отиващата си година е спечелило сребърен медал на олимпиадата по математика, и Дядо Коледа не само го поздрави за невероятния успех, а и му пожелае догодина да се похвали със златото? 

Снимка: vesselag.com

Или вълнението на момиченце, което е изпратило розово писмо до Северния полюс и белобрадият старец върне отговор, че розовото е любимият му цвят и пази писъмцето винаги в джоба на кожуха си? Неописуеми! 

Тези емоции – и за получателите, и за мен като автор на писмата наистина не могат да се изразят с думи. 

И тази идея пожъна успех. Не само сред децата, а и сред възрастните – Дядо Коледа започна да пише за баби, дядовци, мами и татковци. Оказа се, че по Коледа възрастните май имаме нужда от повече магия и малко повечко да ни се напомня колко всъщност сме обичани. 

А аз осъзнах, че времето ми е на 100% запълнено – с грижа за двете (тогава) деца и с работа, която ми беше приятна и с която можех да участвам наравно в семейния бюджет. Още тогава осъзнах, че вероятно няма да се наложи да си търся ново работно място, защото вече си имах. 

А когато се появиха и другите две назначения във фамилния състав и след като реализирах идеята за индивидуалните приказки, въпросът с намиране на работа повече не стоеше пред мен.

Докато разглеждах страницата ти във фейсбук с индивидуалните книжки през цялото време си мислех колко дълъг път си извървяла, за да стигнеш до това, което всички виждаме днес. Ще споделиш ли и за моите читатели – какво представляват индивидуалните книжки? Какво ги прави толкова търсени и любим подарък за деца и възрастни?

Снимка: vesselag.com

Наистина пътят от идеята до реализацията на „Имало едно време“ беше труден и доста дълъг. Още преди години знаех, че един ден ще започна да пиша индивидуални приказки за малки и големи герои, но все не намирах технически начина, по който да изработя самата книжка – така че да бъде красива, безопасна, качествена и, разбира се, достъпна. 

Това беше първата, но не съм сигурна дали мога да я определя и като най-голямата трудност.

След като открих начин да изработвам красивите книжки, си мислех, че морето вече ми е до колене! Е, да, ама не!

Най-трудното се оказа да убедя хората, че приказките, които пиша, наистина са индивидуални. 

Снимка: vesselag.com

От една страна, в стремежа си за големи продажби и привличане на вниманието, търговците често използват некоректно определението „индивидуални“, що се отнася за подаръци. 

Направило ми е впечатление, че потребителите не правят разлика между персонализиран и индивидуален подарък, което е объркващо.

А българският пазар е залят от персонализирани книжки, персонализирани писма от Дядо Коледа и изобщо персонализирани подаръци. Индивидуалните са кът. 

Може ли да обясниш малко повече за разликите?

Индивидуален подарък е нещо, което е създадено от начало до край само и единствено за човека, който ще го получи. Тоест, то няма аналог и наистина е уникален.

Снимка: vesselag.com

Персонализираните подаръци, от своя страна, са серийни продукти с възможност за добавяне на някаква идентичност. Или по-просто казано, с пример за книжките: персонализираната приказка е предварително готова история, по която нищо не се променя, а само се добавя името на детенцето като главен герой.

Индивидуалната е написана специално за него – без шаблони, без предварително готови истории. Измислена, написана, илюстрирана и опакована специално за малките и големи герои.

Объркани от толкова много „индивидуални“ подаръци, на хората им е трудно да повярват, че някой, първо, има толкова богато въображение, че за всеки да измисля нова история, и второ, че същият този някой, дори и да има развинтена фантазия, ще отдели от времето си (което не е никак малко), за да напише чисто нова приказка за някой непознат на такава приемлива и достъпна, бих казала, цена. 

Снимка: vesselag.com

Много често един от първите въпроси, които хората ми задават, е: Каква е тематиката на приказката? И аз отговарям това, с което ще обясня какво представляват индивидуалните приказки и на твоите читатели.

Тематиката на всяка книжка е такава, каквато би зарадвала вашето дете. Това е приказка написана специално за главния си герой. От първия до последния ред. Историята е измислена точно за него, а в нея участват всички негови любими хора и играчки. Обикновено в индивидуалната приказка оживява най-голямата мечта на дечицата, техните интереси и заниманията, които ги правят щастливи. 

Задавам няколко основни въпроса, които ми помагат да опозная героя и да измисля неговото приключение. Създаването на една индивидуална приказка е непрекъснат двустранен процес – комуникация между мен  и човекът отсреща. 

Снимка: vesselag.com

Питам, разпитвам, уточняваме и изпипваме и последния детайл, защото за мен е важно не просто да напиша нещо, а да напиша това, което ще накара читателят (или слушателят) да затаи дъх и да няма търпение за още и още!

Получават се невероятни истории! И то не само за деца, а и за възрастни. Разбира се, стилът се променя, историите – също. Хуморът, съобразен с възрастта на читателя, заема основно място в сюжета, но специалното чувство, което се заражда в сърцето на получателя от подобен жест, си остава все същото.

Снимка: vesselag.com

Това е, което превръща индивидуалните приказки наистина във вълнуващ и незабравим подарък за всяка възраст и всеки повод.

Хубаво написани, красиво илюстрирани, изработени като луксозни и здрави книжни тела, поставени в подаръчна кутийка и изпратени с много, много любов, внимание и грижа към получателите си.

Искам да си поговорим и за страстта ти към фотографията – от колко години се занимаваш с това? Как откри, че снимането ти се отдава и от любимо занимание на всяка майка с бебе може да се превърне в сериозна работа?

FB: Усмивките на Весела

Когато се роди батко им – преди цели 15 години, аз започнах да снимам. Точно както ти си го написала – майка, която искаше да запечата порастването на детето си. От самото начало обаче, не се задоволявах със самата снимка. Исках да изглеждат по-добре. 

Започнах да се интересувам и да чета за принципите на фотографията, техниките за обработка, различните фотоапарати. По съвсем естествен начин знанията и опита се натрупаха и това си пролича в крайния резултат.

FB: Усмивките на Весела

Фотографията като професия сама ме намери. Не съм се стремяла да започна да снимам професионално. Преди 10 години се преместихме от столицата в малък град. Тогава вече бях натрупала немалък опит във фотографията. Започнах да снимам за удоволствие децата в градината, рождените дни, на които присъствахме с батко им. 

FB: Усмивките на Весела

На хората им харесаха снимките и започнаха да се интересуват от заснемане на техните празници. И така се започна – от детските рождени дни, през юбилеите, до кръщенетата, абитуриентските балове, че чак до сватби. Нещата станаха от само себе си.

FB: Усмивките на Весела

Занимаваш се и с копирайтинг – нещо, което стана много популярно през последните години и много хора припознаха като възможност за допълнителна работа. Какъв съвет би дала на тези, които смятат, че всеки може да се научи да пише увлекателно и да печели от това? Какви качества са нужни, за да те забележат? 

За да разбере някой дали може да се научи да пише увлекателно, трябва да започне да се учи. А много хора приемат таланта за даденост, което съвсем не е така. И при писането – независимо дали е творческо, академично или създаване на интернет съдържание, както при всички други професионални занимания, има техники, тънкости и правила, които трябва не само да се научат, а и непрекъснато да се усъвършенстват.

В тази пазарна ниша това правило е силно пренебрегвано от авторите.

Не бих могла да дам по-различни съвети от обичайните, за да те забележат.

  • Да бъдат коректни, отговорни и последователни.
  • По-лесно става, макар да не е задължително, когато темата е интересна и близка до копирайтъра.
  • Да имат желание да се учат и да не приемат, че създаването на интернет съдържание е лесно, защото имат талант да пишат. 

Имам и един последен лежерен въпрос, с който силно подозирам, че ще те разсмея – имаш ли време само за теб? Правиш ли нещо, за да се поглезиш, да помързелуваш?

Ако призная, сигурно много хора ще се усъмнят в безсмъртието ми и успехите ми като безсмъртна майка. Но най-любимото ми и само мое време е късно вечерта. Когато всички заспят и когато нямам ангажименти, заради които да давам нощни смени. Излягам се на дивана и си пускам интересно филмче. Да уточня! И кутията със сладолед си е само моя! Понякога с най-голямото динозавърче водим ожесточени спорове за правата ми. Една вечер дори опита да се докопа до нея с черпака, но засега надделявам!

FB: БъркоThings
Весели, забавни истории за малки и големи!

Благодаря, Веси 🙂 Желая ти много творчески успехи и усмихнати клиенти!

Отново напомням, че при мен подобни интервюта са абсолютно безвъзмездни. Моят блог не предлага платено съдържание. Радвам се, че мога да подкрепя още една българска майка в нейното начинание 🙂

Последвай ме:

F: Блогът на Джандева 

Инстаграм

В “Деца и кариера” разговарям с майки, които започват първата си работа след майчинството, успели жени със собствен бизнес, специалисти по човешки ресурси, кариерни консултанти.

Всички те са тук, за да ви подкрепят и вдъхновят по вашия път към любимата работа.

Нека заедно изтрием “или” – деца и кариера могат да вървят ръка за ръка.

Благодаря за доверието!

 

Вижте още:

Елена Петрова: Майчинството е моят най-важен и труден житейски урок

Николета Аврамова: Бъдете смели и упорити

Мама Милка: Не спирайте да се грижите за себе си

Глория Караиванова: Създадохме “Босилко” от любов към природата

Георги Малчев: Родителите имат суперсили

Михаела Найденова: Бебеносенето ме спаси

Ели Шопова от From Farewell to Hello: Качеството трябва да е без компромис

Неда Бресковска – Милушева: Децата и кариерата могат да вървят ръка за ръка!

Кариерата след раждането на децата – от къде да започнете 

Деца и кариера

Нели Калнева – майката, която започва работа в друг град с две деца под 3 години

Цветомира Йоцова: Благодаря на хората, които избират да работят с мен

Дияна Антова: Всичко е лично – никога не пиша за нещо, което не харесвам

Ани Събева: Със Слингомания продължаваме напред

Светлина Берберска-Василева: Освежаващо е да си спомниш какъв човек си, извън ролята на майка

Запознайте се с Данила Иванова – майка на 6 деца и учител по призвание

Вдъхновители на Work&Play MaMaYo са Матей, Маги и Йоан – трите деца на Габи и Ники

Запознайте се с Ралица, Калина, Стефана и Виолета от Xplora