Историята на Коселина  за създаването на „Споделено пространство – детска занималня и танцова академия“ спечели сърцата на стотици жени в социалните мрежи. 

Затова днес ви представям самата Коселина 🙂 

Поговорихме си за силата на мечтите и уроците от провалите, за любимата работа и главната вдъхновителка –  дъщеричката ѝ Биляна.  

Помолих Коселина да ни разкаже и какво ще се случва при тях в следващите няколко седмици и лично се убедих, че ще бъде вълнуващо 🙂

Здравейте, Коселина 🙂 Бихте ли се представили пред читателите на блога 🙂 

Здравейте, прекрасни читатели! Обичам да се назовавам като хореограф. Това е професията и стихията ми. Но по душа съм просто творец и любител на всичко красиво.

Вашият пост за Споделено пространство – детска занималня и танцова академия свърши повече работа от всички мотивационни лектори взети заедно 🙂 Може ли да го споделя и с моите читатели тук? 

Разбира се, че може да споделите! Току виж някой мотивационен лектор се закачил и дошъл да сподели на децата как е постигнал мечтите си. 

Благодаря 🙂 Ето и оригиналния разказ!

„10 години блъскам като луда, за да може като се роди Биляна да си карам майчинството с вдигнати върху пейката крака, чоплейки нокът и четейки Сидни Шелдън. Ама, точно така си го представях!

И работих ли, работих. За да се завърти колелото и да не се притеснявам след това. Завъртя се, де. Даже много хубаво се завъртя. Толкова бързо, че аха да го усетя и Господин Вирусът-Който-Не-Бива-Да-Се-Назовава да се появи и да му удари спица в търкалото… И оттогава все така, вече втора година.

А, да – хореограф съм. Сега сигурно придоби повече смисъл тоз пост. Студио за танци имах. И балет имах. Професионален. Hristina Teofilova  10 години „дзипа“ редом с мен Беше много хубаво. Ама тц! ‘Що да е хубаво, като може да не е.

Какво ли не правих, за да я задържа тази зала. Една п@ндемия издържа. Втора издържа. На третата вече се виждаха повече стени, отколкото хора вътре. И като започнах да си чупя от майчинството, за да плащам наема си викам – айде стига толкоз! Любов, любов, ама Биляна е по-важна!

Обаче… ми, не мога да я пусна, бе! Не мога тъпата зала. И съм седнала да пуфкам и да офкам. Всяко кътче от таз зала съм майсторила с душа и сърце. И моята приятелка Силвия Чоланова  (благодарение, на която залата още я има, че на четвъртата пандемия удари едно голямо рамо) седи и слуша и изведнъж вика:

„Ама, защо не сбъднем ей онази другата ни мечта и не направим детска занималня? С танцова академия? А събота и неделя рождени дни? И без това Биляна не е приета никъде на детска…“

И тогаваааа.. тогавааа пламъкът в очите стана вулкан! Запретнахме ръкави.

Всяко кътче, милиметър по милиметър беше променено, измислено, изремонтирано и изрисувано от китни четки и един готин дизайнер. Построихме си и сцена. Наша си, бе! С „ръкави“ и завеси отпред! И с гардеробна! За да не се тормозим като затворят другите или цените им се вдигнат до Бога.

А библиотеката колко само е сладка?! И кът за четене има. И трон си купих! (И Силвия го купи )

– „За какво ти е тоя трон?? Ние нямаме пари за него!“ – вика ми тя,

– „Как за какво?“ – питам я аз вече виждаща картината в главата си – „…на него ще седят хората, постигнали мечтите си!

Ще ги каним да разказват на децата в „Деня на Вдъхновителите!!!“.

Теглихме кредит. Купихме трона. И играчките купихме. И катерушки. И книгите. Че и педагози си намерихме! Усмихнати и любящи, повярвали в мечтата ни!“

Историята ви е уникална и аз искам да ви поздравя за смелостта! Нали знаете, че поне няколко майки сега си казали – великолепна е тази жена, сега е моментът да се хвърля и аз в дълбокото. Какво ще им кажете? Какъв съвет бихте им дали? 

Бих им казала да притаят дъх за миг. Да останат сами със себе си, буквално за един момент от времето.

И ако дълбоко в сърцето си искрено вярват в мечтата си и виждат в съзнанието си как тя се реализира, да не мислят нито секунда повече, а да се хвърлят в нея!

Няма значение дали ще се провалят или не! Всеки провал ще я прави още по-красива и истинска, а тях самите още по-нахъсани.

Мен до тук ме доведоха повече от един или два провала, но идва момент, в който знаеш, че мечтата вече е реалност и няма какво да застане между теб и нея

Каква подкрепа за вас като предприемач би била най-ценна? От страна на държавата, например? От обществото? 

Не. Не търся подкрепа в държавата. Не, че не би помогнала, просто докато я дочакам ще остарея

Подкрепата на майките ни е нужна – да изслушват децата си, да ги мотивират с личен пример и да ги водят при нас и други места, като нашето. Да не намират оправдания защо не са ги завели на куклен театър или на литературно четене, а времето за това да им е приоритет, защото някой ден и те ще станат майки и бащи и ще продължат личния пример на родителите си.

Моята майка ме водеше на хиляди такива мероприятия и също беше работеща майка.

Знаем колко е трудно да си работеща майка. Аз самата съм такава, а дъщеря ми още няма годинка. Но и за това сме помислили – дай Боже всичко да е наред, може да си имаме и собствен транспорт. Тогава, майки, лично ще идваме да ги взимаме и връщаме но дотогава – водете ги при нас да ги обичаме и вдъхновяваме!

На кого искате да благодарите? 

Искам да изкажа дълбоката си благодарност към моята съдружника Силвия Чоланова, без която нищо от това нямаше да е реалност и благодарение, на която сега сбъдваме една мечта!

Искате ли за финал да ни споделите какво ще се случва при вас тази зима? 

Изгарям от желание да Ви споделя!!!

Ще се случват приказни неща!  Най-разнообразни детски събития ще ни съпътстват:

– Ще имаме Ден на Вдъхновителите – следейки интересите на децата ще каним хора, постигнали мечтите си да им разказват

– ще имаме литературно четене на приказки от актьори и други прекрасни хора

– ще имаме Ден на експериментателите – детска наука

– куклен театър

– Кино Ден с поучителни анимации, концерти, мюзикъли и спектакли от световната сцена

Тук вмъквам, че аз лично ще преподавам в класовете по мюзикъл/танци по Дисни и ще се радвам да видя надъхани и усмихнати детски лица срещу мен на 18 октомври, когато е първият клас а и след това. 

Отделно разполагаме със собствена сцена, на която смятаме децата от танцовата ни академия да създават спектакли два пъти годишно. Да ги въвлечем изцяло в изкуството, като сложим театрална нишка тук-таме за финес и интерес.

И освен всичко друго – ще се обичаме и разбираме един друг!

Ако смятате, че е тривиално – елате в Пространството ни и се убедете сами!

Благодаря, Коселина!

Пожелавам прекрасни и вдъхновяващи срещи с деца и родители 🙂 

Отново напомням, че при мен подобни интервюта са абсолютно безвъзмездни. 

Моят блог не предлага платено съдържание.

Радвам се, че мога да подкрепя още една българска майка в нейното начинание 🙂

Последвай ме:

В “Деца и кариера” разговарям с майки, които започват първата си работа след майчинството, успели жени със собствен бизнес, специалисти по човешки ресурси, кариерни консултанти.

Всички те са тук, за да ви подкрепят и вдъхновят по вашия път към любимата работа.

Нека заедно изтрием “или” – деца и кариера могат да вървят ръка за ръка.

Благодаря за доверието!