Христина Янева-Хедра: Мечтайте на едро, дръжте погледа си право в целта и пълен напред!

Сподели:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
Време за четене: 9 мин.

Дори да изглежда ужасно трудно и почти невъзможно сега, след 5 години ситуацията може да е съвършено различна

Щастлива съм, че мога да ви разкажа тази история и благодаря сърдечно на Христина Янева-Хедра, че се съгласи да ми гостува 🙂

Вероятно поне веднъж сте чели нещо от Кърменето като начин на живот и познавате нейната всеотдайност и любов към майките и бебетата. Лично аз, имах моменти, когато знаех наизуст половината статии в нейния блог и там търсех спасение и успокоение за всичко, което ме тревожеше. 

Днес Христина е в малко по-необичайна светлина пред вас – като жена и майка, която прави осъзнат кариерен завой, защото искрено вярва в призванието си. 

И точно като всяка една от нас се учи в движение кое работи и кое не, кой момент е подходящ и кой ще нажежи до червено семейната обстановка. 

Благодаря за този искрен разказ!

Приятно четене 🙂

Христина Янева-Хедра
Снимка: Личен архив

Здравейте, Христина, много се радвам, че приехте поканата 🙂 

Днес Ви каня на един по-различен разговор – за кариерното развитие на жените и за важните промени, които правим. Бихте ли разказали – за тези майки, които ви познават само като консултант по кърмене – как избрахте първата си професия на филолог и учител? Колко време се развивахте в сферата на образованието, чувствахте ли се на точното място?

Изборът на първата посока, в която тръгнах да се развивам, беше – както е вероятно при повечето хора – силно повлиян от средата и родителите ми. Уча езици от първи клас, литературата ми беше любим предмет, впоследствие завърших 91 НЕГ – някак от това естествено следваше да се занимавам с езици. 

Изборът на специалност в университета също беше абсолютно случаен – отидох да си подавам документи с една съученичка и видях, че тя слага на първо място филология, която никога не бях чувала – Новогръцка филология. 

И понеже ми стана интересно и ми се видя добра идея да науча още един език, я сложих преди немската в избора на специалности –

и така буквално на майтап поех в посока, която сега трезво си давам сметка, че беше задънена улица

(гръцката филология ми беше много интересна и въобще не съжалявам, че съм я учила – но реално я използвам основно за разговори в таверните и магазините в Гърция и за лесно разгадаване на медицински термини). 

Докато студентствах и си търсех работа, попаднах на обява в катедрата, че се търси учител по немски за деца – деца беше ключовата дума! – и така останах 17 г в образованието, като огромната част от тях съм работила само на едно и също място. 

Учителското ми време беше прекрасно – никога не съм работила в системата на държавното образование, работата беше креативна, пълна с предизвикателства, с хумор, с разкошни деца и чудесни колеги. 

И досега понякога ми е носталгично, но знам, че взех правилното решение да си тръгна – в правилния момент, преди рутината напълно да ме промени в посока, в която не исках.

Снимка на Gino Crescoli от Pixabay

Напоследък често говорим за преносими умения – знания и качества, които пренасяме със себе си през всички наши позиции и професионални роли.

Какво запазихте от работата си като учител – кои умения ви помагат и днес? 

О, аз все така си останах учител по душа – работата ми в огромната си част е абсолютно същата.

Все така предоставям знания, окуражавам, подсещам и съм насреща при трудности, трябва да умея да виждам не само практичната страна на нещата, но и да разбирам какво може да мотивира човека и какво е психологическото му състояние. 

Разбира се, подходът към родителите е малко по-различен и не е нужно да правя всяко нещо интересно, но хуморът помага винаги и във всяка ситуация –

и разказването на истории все така си остава най-добрият начин да се предаде това, което искаме да стигне до човека насреща по най-ненатрапчив начин. 

В книгата си “Всичко за кърменето” описвате подробно как откривате своето лично призвание като консултант по кърмене. Как реагираха близки и приятели, когато тръгнахте по този път – с много обучения през годините, силно ограничено време за семейство и почивка? Срещнахте ли подкрепа и разбиране? 

Аз всъщност съм доста своенравна и твърдоглава и близките ми хора отдавна са приели, че щом съм решила нещо, значи ще го направя, т.е. даже не си спомням някой да се е опитвал да ме разубеждава. 

Независимо дали са били съгласни, реално имах ужасно много подкрепа.

Естествено, първоначално всички гледаха на заниманията ми с кърмещи майки като на ужасно досадно за останалите хоби, което заема много време и около което се върти и живота на семейството,

защото това означаваше да има кой да гледа децата, докато аз ходя на домашни посещения или кой да ме вози към някой от поредните ми проекти, да пренася неща с кола и т.н., но… въпреки това съпругът ми и родителите ми са ми помагали винаги, когато съм имала нужда. 

Особено съпругът ми понесе наистина най-голямото натоварване, но почти никога не е правил на въпрос учебници за стотици долари, постоянните ми пътувания из страната за водене на обучения и съответно доста честата ми липса вкъщи. 

Някак прие, че това е моето нещо – дълго преди това нещо да се превърне в кариера и да започне да има и финансово отражение. Такава подкрепа не се среща често, а е наистина ужасно важна!

„Всичко за кърменето – или почти всичко, но практично“

Обикновено в този момент повечето жени продължават да съвместяват основната си работа, грижата за дом, деца и семейство с още една задача – обучението. Какво помага, за да запазим баланс през тази година, две или повече?

Да не залитнем в крайности и саможертви, да задържим подкрепата на близките си, особено в моменти на преумора и финансови ограничения? 

По отношение на грижите за дома и децата със съпруга ми винаги сме били много поравно – напр. той чисти вкъщи и всеки от нас може да прави всички основни неща в домакинството като да пусне хлебопекарната, миялната, пералнята и останалите домакински неща. Само готвенето е единственото, което е изцяло моя задача. 

Затова и не беше толкова трудно да се организираме.

Независимо от това за мен се оказа много важно да преценявам внимателно момента. Всъщност бях кандидатствала за медицинско обучение доста отдавна, още 2007 г – и ме приеха и тогава. Но… с едно дете втори клас и едно в детска градина, току-що върнала се отново на работа и с финансови ограничения не беше подходящият момент. 

Отказах се, дори без да съжалявам особено много.

И се оказа правилното решение – когато отново поех в тази посока, имаше възможност за по-интересна за мен специалност, децата ми бяха вече големи, бях готова да направя крачката и към самостоятелната си кариера, която пък ми даваше много гъвкавост във времето и нещата се подредиха така, че не се наложи изобщо да жертвам нещо във финансов план. 

Жертвите бяха основно откъм заетост във времето – към този момент обаче всички в семейството можеха да го понесат, без това да насилва и да напряга отношенията или да изисква жертви от страна на съпруга и децата ми. 

Снимка на gdakaska от Pixabay

Когато започнахте да се обучавате като консултант, подозирахте ли, че това ще бъде вашето изцяло ново амплоа и професионална посока? 

Още от самото начало ми се видя ужасно привлекателно като професия, защото съчетава най-хубавите страни от медицината – бебетата и основно работа със здрави деца и родители, където най-често дори само малка намеса води до бързи и чудесни резултати.

Честно казано обаче, в първите години мислех, че едва ли тук ще има поле за развитие на такава професия. В буквален смисъл се наложи да създаваме пазар за тази услуга.

Как се чувствахте през първите години, когато започнахте работа на свободна практика? Трудно ли се създава добър ритъм на работа с достатъчно време за почивка и семейството?

При мен това не беше особен проблем, защото вече повече от 6 г работех едновременно две професии, после съчетавах работа и учене и съответно бях свикнала да съм много натоварена. 

Трудност със съчетаването на твърде много работа и малко време за почивка имах в началото на ковид-епидемията, където бях притеснена от преминаването към онлайн консултиране, което ми беше много ново – както и работата изцяло от вкъщи, наред с голямото търсене и проблемите на майките от липсата на навременна и адекватна медицинска грижа в онзи момент. 

Но когато работиш с хора, трябва да можеш да се поддържаш адекватен, иначе работата ти започва да страда – затова доста бързо започнах да си налагам паузи и да си спазвам времето за почивка.

Просто… когато работиш с хора и си преуморен, това си личи веднага, защото спада емпатията и интереса – а аз мразя да не си върша работата добре. 

Христина Янева-Хедра

Как дойде решението да продължите да учите – този път за “Лекарски асистент”? Защо беше важна тази крачка и какви възможности ви даде новата специалност? 

В България консултант по кърмене не съществува като професия и дейностите, които извършваме, реално са в професионалните компетенции на медицинските специалисти. 

Затова за мен беше важно да имам правото да практикувам не само по международно признаваната си диплома на сертифициран от международен борд консултант по кърмене, а и по българските закони. И така медицинското образование беше необходимата следваща крачка. 

Защо лекарски асистент – защото дава по-широк поглед към заболяванията и състоянията и при възрастните, не само при децата, което е важно за работата ми с майките, тъй като често работя със ситуации, усложнени от различни медицински проблеми и състояния.

И макар че не назначавам лечение и медикаменти, е важно да съм запозната с тях, за да мога да съобразя плана и възможностите за храненето на бебето. 

Вие сте прекрасен и вдъхновяващ пример за учене през целия живот – била съм свидетел на много кампании, посветени на темата, но от опит знам, че няма нищо по-работещо от личната история.

Искате ли да кажете нещо за финал на жените, които се чудят дали ще се справят с учене, малки деца и нова кариера? 

Не си слагайте сами спирачки! 

Наистина е важно да не си казваме „кой пък ще търси това“, или „това ми е повече хоби, не е сериозно“, или „о, никога няма да мога да направя такава крачка“ – тези гласчета в главата ги имаме всички, но – изненада! – често никак не са прави. 

И най-вече никога, никога не слушайте онова гласче, което казва „прекалено съм стара да уча/да променя нещо/да започна бизнес тепърва“ (аз бях на 30, когато започнах да уча неща за кърменето – и на 40, когато ме приеха да уча за лекарски асистент). 

Направете се на глухи за тези гласове – и търсете помощ и подкрепа от близките си хора и приятелите си.

Говорете им и им обяснявайте кое е важно за вас и какво искате да постигнете – дори да изглежда ужасно трудно и почти невъзможно сега, след 5 г ситуацията може да е съвършено различна. 

А често и близките ви са склонни да ви подкрепят по начин, който никога не сте очаквали и да ви предложат решения, за които не сте се сетили. 

Затова мечтайте на едро, дръжте погледа си право в целта и пълен напред!

Последвай ме:

F: Блогът на Джандева 

Инстаграм

В “Деца и кариера” разговарям с майки, които започват първата си работа след майчинството, успели жени със собствен бизнес, специалисти по човешки ресурси, кариерни консултанти.

Всички те са тук, за да ви подкрепят и вдъхновят по вашия път към любимата работа.

Нека заедно изтрием “или” – деца и кариера могат да вървят ръка за ръка.

Благодаря за доверието!

 

Вижте още:

Констанция Терзиева – Коселина: Всеки провал прави мечтите ни още по-истински 

Весела Георгиева: За мен е важно да напиша това, което ще накара читателят да затаи дъх

Елена Петрова: Майчинството е моят най-важен и труден житейски урок

Топката е в теб!

Николета Аврамова: Бъдете смели и упорити

Мама Милка: Не спирайте да се грижите за себе си

Глория Караиванова: Създадохме “Босилко” от любов към природата

Георги Малчев: Родителите имат суперсили

Запознайте се с Ралица, Калина, Стефана и Виолета от Xplora

Михаела Найденова: Бебеносенето ме спаси

Ели Шопова от From Farewell to Hello: Качеството трябва да е без компромис

Неда Бресковска – Милушева: Децата и кариерата могат да вървят ръка за ръка!

Кариерата след раждането на децата – от къде да започнете 

Деца и кариера

Нели Калнева – майката, която започва работа в друг град с две деца под 3 години

Цветомира Йоцова: Благодаря на хората, които избират да работят с мен

Дияна Антова: Всичко е лично – никога не пиша за нещо, което не харесвам

Ани Събева: Със Слингомания продължаваме напред

Светлина Берберска-Василева: Освежаващо е да си спомниш какъв човек си, извън ролята на майка

Запознайте се с Данила Иванова – майка на 6 деца и учител по призвание

Вдъхновители на Work&Play MaMaYo са Матей, Маги и Йоан – трите деца на Габи и Ники