Неда Бресковска – Милушева: Децата и кариерата могат да вървят ръка за ръка!

Време за четене: 8 мин.

Последна промяна 03.07.2021

Тя е mom.on.the.clock в instagram. Умишлено ви го казвам в началото, защото съм сигурна, че още в средата на интервюто ще искате да я последвате. 

Майка на едно прекрасно и слънчево момченце, Неда е тук, за да ви вдъхнови и да ви разкаже за себе си. Колко трудно е било майчинството за нея и как е намерила баланс, защо е тръгнала на работа малко след първия рожден ден на Борис и колко много обича сегашната си длъжност. Говорим си още и за клишетата в майчинството, за безсмислените битки между нас самите, за смисъла от кариерното развитие и самочувствието. 

Неда ми се довери и разказа искрено и увлекателно своята история, за което й благодаря сърдечно! 

Не пропускайте и постът й от инстаграм в края на интервюто – за мен лично, изключително силен, мотивиращ и прозорлив на тема майчинство и кариера. 

Приятно четене! 

Неда, здравей 🙂 Много ми е приятно да те посрещна в моя блог! Моля те в началото да разкажеш за себе си – коя е Неда и кой е любимият Борис? Ако таткото заслужава няколко мили думи, давай смело 🙂 

Здравейте! Аз се казвам Неда и съм на 29 години от прекрасния град Пловдив. Занимавам се с маркетинг и реклама. Аз съм изключително амбициозен, борбен и целеустремен човек. Обичам да си поставям цели и да ги постигам, и имам всестранни интереси. А Борис е моята голяма малка любов и вече 3 години почти изпълва живота ни с истински смисъл и цел. Сега нямаше да си говорим за това, разбира се, ако не беше съпругът ми. Той изключително много ми помага и ме подкрепя.

Открих те в инстаграм и останах много приятно изненадана от посланията ти за майките и тяхното желание за кариера. Аз ще цитирам едно от тях на финала на нашата среща, защото звучи свежо, много искрено и вдъхновяващо. Тук те моля да разкажеш кои клишета около майчинството ти се струват вече достатъчно остарели и е крайно време да им обявим война? 

Има много клишета за майчинството. Чак се ядосвам, защото не е нормално толкова много майките да се плюят и да не се подкрепят. 

Най-много се афектирах от коментари, че детето ми е малко и съм го хвърлила да ми го гледат. Защо раждаме деца като не искаме да си ги гледаме и бързаме да проходят да ги дадем на някого. Клишетата, че ако майката има помощ в домакинството, взима детска кухня и по какъвто и да било друг начин й се помага – е мързелива. Всичко това е тъжно. Работих до 7-мия месец, след като детето се роди работих и почасово като фрийлансър. Завърших магистратура докато бях бременна. По време на пандемията работех на смени и си гледах детето вкъщи, почти само с помощ от мъжа ми след 18 часа. Дали съм мързелива, защото не съм можела да готвя и взимах детска кухня ? Или пък сега, когато съм в офиса по 9 часа…

Войната трябва да е в самите нас срещу самите нас. Щом има толкова жени, които смятат за нормално да съдят други без да са били в техните обувки, без да знаят през какви трудности преминават и как се справят!

Разкажи ни за своето майчинство – звучиш ми уверена, спокойна и овладяна майка. Такава ли се чувстваш и ти? Как се адаптира към новата си роля през последните три години?

Моето майчинство не беше лесно.

Не ме е срам да кажа, че беше борба с мен на моменти. Много от естествените лесни неща уж, ми бяха трудни.

Не ме е срам да го кажа, дори смятам скоро да разкажа повече за това. Кърменето беше ад за мен. Не намерих никаква подкрепа дори и от консултанти. Безсънието на моменти ме правеше ужасно изнервена и сърдита. Бях притеснена в началото да оставям детето дори на майка си. След време разбирам, че това са били хормони, може би дори лека депресия, но тогава ми беше много тегаво. 

Как се справих? Ами намерих си дружка да ме развеселява и двете си се оплаквахме и се радвахме заедно. Така че, признавам си, не съм била спокойна и уверена винаги. Но с времето започнах да  разбирам, че колкото повече компромиси правя със себе си, защото съм майка и трябва да правя нещо-си, толкова по-нещастна съм. Затова промених нагласите си.

Спрях да се интересувам от перфектни онлайн майки и техните перфектни съвети. Започнах да чета повече литература и да работя и върху себе си.

И така стана лека полека… и още се уча и не всеки ден съм уверена.

“Искам да ви вдъхна смелост, че може да ходиш 8 часа в офис на работя, да имаш още един свои проект, да имаш блог, да гледаш дете и да намираш по 1 час за себе си.” – това е едно от посланията ти в mom.on.the.clock. А моята основна задача в блога е да попитам – как успяваш? Как се справяш с всичко това? Кои са твоите малки хитринки за оцеляване в забързаното ежедневие на работеща майка? 

Не знам има ли хитрина. По-скоро характер и мотивация. Излизам в 8:30 всеки ден и се прибирам в 18:30, тренирам между 3 и 5 пъти седмично, всяка вечер държа всичко вкъщи да е подредено.

Опитвам се и веднъж седмично да се поглезя за час с някаква процедура.

С домакинството се справям през нощта или когато детето е с мъжа ми навън. С готвенето си споделяме задълженията, а с чистенето имам жена, която ми помага веднъж седмично. Признавам, майка ми също много ми помага и подкрепя. Може би защото тя ме е пуснала на ясла на същата възраст, защото е трябвало да се върне на работа.

В нашето общество все още битуват много противоречиви коментари за ролята и мястото на жената. Как се чувстваше в ролята на майка, която е тръгнала на работа малко след първата годинка на детето си? Кой реално пое грижите за Борис? Принципно това не би трябвало да засяга никого, но всички знаем, че коментарите са неизбежни – от похвалата, до осъдителното, както ти казваш – “Ще изпуснеш най-ценните моменти на детето си”. 

Държа да кажа, че аз винаги съм искала да имам кариера и да се развивам. Но искам да уточня, че не съм пуснала Боби на ясла, защото исках да се върна на работа, а защото той беше готов. И аз като майка го знам.

Детето ни е доста енергично, комуникативно и любознателно. Той обожава да е с много деца, да играе и да тича. В яслата се адаптира лесно и майка ми и свекърва ми, го гледаха само 10-ина дни. Събота и неделя, и всеки мой почивен ден – цялото ми време е посветено на него. Относно коментарите кога съм тръгнала на работа, слабо ме вълнуват. Защото видях само позитиви от моето решение и при детето, и при мен.

Има една тема, която остава заключена извън официалното говорене – негативното отношение на някои работодатели към жените, които имат деца и търсят работа. Смятат ги за ненадеждни, защото често отсъстват. Говорим си в парка, обсъждаме в мрежата, даваме си кураж, ядосваме се. Как се случи при теб този преход – как си намери работа след края на майчинството? Би ли разказала и с няколко думи къде работиш и с какво се занимаваш? Как се чувстваш като майка на малко дете и служител в твоята компания? 

Още по време на майчинството бях сигурна в едно нещо – ще се върна на работното си място само ако ме оценят подобаващо. Това обаче не се случи и не получих подобаващото отношение, още след като им казах, че съм бременна. Просто чакаха да се махна и да изляза в майчинство. Честно казано им благодаря – никога не бих допуснала такова държание към мен на друго място. 

След всичко това как започна работа на друго място? 

Случайно видях обява, че голяма технологична компания търси мениджър отдел обслужване на клиенти. Аз никога не съм била на такава позиция, но адски много исках да се развивам и да работя по образованието си, което е МBA (Master in Business Administration ) със специализация мениджмънт. 

Още на първото интервю доста си допаднахме. Обясних, че детето ми ходи на ясла и че съм 100% на разположение на семейството си и те го приеха. Нещата така се развиха, че след 6 месеца ме повишиха и така вече 2 години съм на това място. 

Сега се занимавам с маркетинг и реклама. Създавам рекламни кампании и промоции за международен сайт.

Досега се е налагало неведнъж да си ходя заради проблеми с детето, да работя докато го гледам и съм срещнала единствено разбиране от шефа си. Може би, защото е чужденец, но никога не ме е карал да избирам между семейството и работата.

За финал те каня да разбием още едно клише – ако в момента опиташ да напишеш в гугъл “Деца и кариера” търсачката ще ти каже, че има основно статии за деца ИЛИ кариера. И докато моята рубрика стане достатъчно популярна, за да излиза на първо място – как да премахнем тази частица “ИЛИ” от пейзажа? Какво можем да направим ние като майки, за да изчезне някой ден този стереотип за ролите на жената? 

Децата и кариерата могат да вървят ръка за ръка! Жените не трябва да се потискат от стереотипи как “трябва” нещо да се прави, как някой е постъпил.

Жените трябва да имат повече самочувствие и ако искат да се развиват, да са смели и да следват мечтите си. Децата няма да ни обичат повече, ако не ходим на работа

Децата ни са щастливи, когато ние сме щастливи, спокойни и в мир със себе си.

Ето и обещания пост от instagram, който идеално допълва разказа на Неда и заслужава по-дълъг живот в мрежата 🙂

mom.on.the.clock

Ти си добра майка, ако искаш да имаш кариера, да учиш и да работиш.

И не, няма да изпуснеш важните моменти на твоето дете, докато работиш, за неговото бъдеще.

Когато започнах работа, моето дете беше на 1г. и 3 м. Според някои хора много малко дете. Според други хора – идеална възраст за ясла. Чух доста грозни неща, как е бебе, как ще се оправи, колко е малък.

Всъщност детето имаше нужда и от детска компания, а аз и моето ментално здраве приехме страхотно работно предложение.

Не изпуснах нито прохождането, нито проговарянето на детето ми.

Ако ви е страх, че ще изпуснете нещо, не, няма. Ако си мислите, че детето е още малко и трябва да изчакате, да, прави сте, но никога не седете и не чакайте, защото хората казват, че яслата е лоша, градината е лоша, детето е малко.

Никога не слушайте, ако някой ви каже – за кога ще търсиш кариера, защо сега си решила да работиш, защо сега ще учиш.

Ти си добра майка и знаеш най-доброто за себе си и твоето семейство.

Нова кариера – направи го.

Магистратура – защо не?!

Курс за професионална квалификация-да!