Габриела Донева: Давай времето си за това, което те прави щастлив

Последна промяна 08.08.2023

Ролята на майка е хубава, но не бива да бъде единствената, казва създателката на “Зелената стая”

Ако искате ведро, усмихнато и позитивно начало на деня Габи е вашият човек. 

Пак тя е жената, която е чувала точно 67 пъти думата “не” след интервю за работа. 

Какво се случва после? 

Габи упорства, докато не чува заветното “да”, след което започва работа като кастинг агент в Лондон. 

И така до мига, в който казва “чао” на Лондон, връща се в София, започва да преподава актьорско майсторство, създава “Зелената стая” и записва магистратура “Детска и юношеска психология”. 

“Бих препоръчала на всяка майка, която се чуди дали да запише да учи нещо да го направи. Да бъдеш майка е само една роля в живота ти. Освен нея, ти продължаваш да бъдеш себе си.”, казва Габи. 

Приятно четене!

Габи, здравей и добре дошла 🙂 Как ще се представиш пред читателите ни?

Здравей, Алекс 🙂 

В момента най-точно бих се представила като млада майка на бебе Робърт. Също така съм собственик на малък, развиващ се бизнес в сферата на изкуството и образованието.  

През 2019 година се прибрах в София от Лондон, където захвърлих кариерата си на кастинг агент и започнах да градя мечтите си.

Сега мога да кажа, че съм щастлива от направения избор и си е заслужавало.

Аз съм много щастлив, мотивиран и проактивен човек, така че можеш само да очакваш и историята, която ще разкажа да бъде такава. 

Как се чувстваш в ролята на майка? Откри ли много нови неща за себе си, след като стана родител?  

Ролята на майка за мен е била мечта. Ви-на-ги. Бях много малко момиченце и не мечтаех за сватби и рокли, а да имам три деца. Е, стигнала съм до първото. Много ми харесва.

Като майка се чувствам в стихията си. Уверена съм в изборите си, в себе си, може би е нескромно, но аз знам, че съм добър родител – справям се. 

Смятам, че това е набор от качества, които притежавам. Аз съм експедитивна, дейна, организирана, точна. Доста съм търпелива, грижовна, обичам да готвя. Мъжко момиче съм. 

Появиха ли се нови суперсили или тревоги след като роди?

Бих казала, че суперсилите, които се появиха, бяха сили, които съм имала, но не се е налагало да ползвам досега.

Сега, когато имам дете, се чувствам непобедима. Това е страхотен плюс за самочувствието. Всичко това трябва да се приеме с доза шега, разбира се. 

Хубаво е човек да вярва в себе си. Това е пътят към успеха. 

Тревогите ми по-скоро са свързани с бъдещето. Моето дете е на 7 месеца в момента. Аз още от сега му търся детска градина и все нещо не е моето. Може би е някакво професионално изкривяване – с тези изкуства и преподаване, пък и детска психология завършвам – човек съвсем на други честоти започва да мисли за света. 

Аз все търся нещо изключително в нещата. Това ми е и мотото  – “Бъди изключителен!” И така. Тревожа се за избора на детска градина. Въпреки, че ми е далечно. Но това са нормални неща. Всеки за нещо се тревожи. Важното е да не им даваме много сцена на тия тревоги. 

 

Докато сме на темата с майчинството – ще разкажеш ли как се роди идеята за профила ти в инстаграм –m.a.m.c.h.e?

Ще бъда абсолютно честна, Тери – моят приятел го предложи. Той все си мисли, че аз знам всичко за децата и за майките и трябвало да си направя профил. И аз се замислих. Дадох си сметка, че през бременността ми бях някак сама. 

Нямах много близка приятелка с бебе или дете. Най-близките ми бяха на много различен етап от живота си и аз минах през това без да мога да попитам за съвет. 

Искаше ми се да бъда тази приятелка за някое момиче като мен. Макар и в интернет. Затова и се старая всичко в профила ми да е толкова лично и да се държа сякаш това са хора, които ме познават. 

Искам да скъся дистанцията, да им бъде комфортно да споделят с мен, да бъда някаква опора. Съдържанието, което споделям, често е нещо, което преди това майки са ме питали в съобщение. Друг път пък се е гласувало предварително.

Темите са ежедневни, понякога са теми-табу, които много хора се притесняват да споделят. Просто се опитвам да бъда полезна.

Завършила си бакалавър в Лондон по театър и творческо писане. Ще споделиш ли обаче как стигна до Лондон? Как избра да учиш точно тази специалност и точно там?

Да, завърших всъщност две образования в Лондон.

Едното е бакалавър по Театър и творческо писане в Brunel University London. Университетът не е известен. Отидох в него, защото специалността по творческо писане е на 4 – то място в Англия, а тази по театър на 10 – то. Другата ми диплома е със специалност “Актьорско майсторство”. Тя е от Лондонското училище по драматично изкуство. 

Кариерата на жените по-често страда от наложени стигми

A защо избра чужбина?

Преди да замина завърших Американския колеж в София. От там масово се учи в чужбина. 

Аз още в десети клас исках да уча творческо писане. Имах един учител американец, който ме беше убедил, че трябва да пиша, че имам много истории за разказване. И аз му повярвах. 

Убедих и родителите си тогава, което изобщо не беше лесно. Кандидатствах в Ню Йорк, беше ми мечта да уча там. Приеха ме, но университетът беше частен, стипендии нямаше почти никакви и образованието ми щеше да струва около половин милион. Без живота.

Вторият избор беше Европа, разбира се. Лондон за мен беше европейската Америка и така кандидатствах там и заминах. Отидох да се записвам в университета за специалност творческо писане и разбрах, че мога да добавя театър.

Имаше кастинг, дадоха ми монолози да уча за следващия ден. Явих се  и ме взеха. Оказа се, че просто съм добра. Дори не съм знаела, че мога нещо такова.

И така, записах Театър и творческо писане. После и второто образование в друг университет. 

По-късно стигнах и до Щатите – в Лос Анджелис правих специализация по актьорско майсторство за кино в Американската академия по драматично изкуство.

Можем да имаме стабилна кариера дори в несигурни времена като днешните

Знам, че си работила като кастинг агент и мениджър на екип от агенти. Как една българка пробива в Лондон и стига до такава позиция? 

Да, работих в Лондон. Бих казала, че имах шанс. Но е трудно. Няма да лъжа. Записвала съм се за над 100 кастинга и чувах “не” постоянно. Кандидатствала съм за работа 67 пъти точно.

Имах чувството, че на челото ми пише: ИЗТОЧНА ЕВРОПА и това е най-лошото на света.

Имаше момент, в който мислех да си скрия името, да измисля друго, колкото да ме вземат някъде, но не го направих. Просто има много конкуренция и това, че си чужденец, и то от Източна Европа изобщо не помага. 

Още идеи за работа от вкъщи за майки

Как си намери работа и с какво впечатли работодателите си? 

Един ден видях обява за работа за рецепционист в кастинг агенция. Веднага кандидатствах и ме взеха. Беше ужасно. Говорех на два телефона едновременно, докато отговарям на 500 имейла на ден. Но се запознах с хората в офиса и разбраха, че имам образование и мога да върша мноого по-добра работа. И след 3 месеца ме прехвърлиха в отдел, където правеха кастингите.

Започнах да виждам работата, да се доказвам, не си позволявах да правя грешки. Ходила съм на работа и от 6 сутринта само и само да свърша всичко и си спечелих доверието на собственика на агенцията. 

Констанция Терзиева – Коселина: Всеки провал прави мечтите ни още по-истински

Колко време реално остана и се занимава с това? 

Станах агент след около 8 месеца работа, останах почти 2 години. Работата беше страхотна. Много комуникация с хора, много желаещи, много проекти, голям пазар. Може би можеш да работиш и цял живот като агент в Лондон и пак ще има актьор, който да не познаваш и агент, с който да не си се срещал.

Михаела Георгиева: Провалите не са страшни, те ни водят напред

А как след всичко, което си постигнала буквално от нулата в Лондон реши, че искаш да се върнеш отново в България?  

Дойде един момент, в който нямаше как да порасна повече в агенцията, в която работех. Следващият ми ход беше да създам своя.

Трябваше добре да премисля нещата – бях в Лондон, не бях на своя територия, бях прекалено млада и отговорността да започна нещо такова беше голяма.

Тогава си дадох истиснки сметка какво искам. В Лондон бях сама. Нямах семейство, нямах гадже, а истината е, че не исках и да имам. Там за мен не беше мястото за семейство. 

Как реагираха най-близките ти, когато им съобщи, че се отказваш от кариера в чужбина?

Обадих се на баща ми и му казах, че се прибирам в България. Аз съм единствено дете, и то момиче, така че той много се зарадва. Каза, че се радва, че ще се прибера и ме подкрепи. Майка ми искаше да стискам зъби малко. Да задържа работата още. Тя прекарваше много време там с мен и знаеше колко е хубаво. Не ѝ се искаше да зарежа всичко това. Но не я послушах. Разбира се, когато се прибрах, беше щастлива. 

Ваня Ананиева: Имаш ли детето до себе си, всичко е възможно

Връщаш се тук и започваш от нулата. Какво направи? 

Върнах се в България през лятото на 2019 без план. Нямах дори насрочено интервю за работа. Знаех само, че искам да отдъхна лятото и вече есента да му мисля. Така и стана.

Това, което много бързо ми се наложи да разбера е, че в България творческата сцена е малка.

Видях, че няма как да правя същото нещо, пък дори нещо подобно беше трудно. Просто има търсене, а предлагане няма почти никакво. Трябваше да създавам, но тогава още не знаех какво. 

В Лондон бях давала еднократни уроци по фотография и знаех, че са добра опция за работа, докато търся нещо друго. Така започна всичко. 

Започнах да работя през платформи за уроци, в детски центрове, конкретно по актьорско майсторство.

Давах уроци в апартамента на родителите ми, което беше ужасно спрямо тях,

защото им крадях пространството постоянно, докато те бяха вкъщи и знаех, че това не може да продължава вечно. 

Междувременно работата ми харесваше истински и в един момент усетих, че ме дърпа и не търся друго, а искам да стане нещо повече от тези уроци. 

Още не се беше родила моята идея, когато дойде Ковид. Вече не беше подходящо да идват толкова хора в апартамента на родителите ми, правех само онлайн уроци, после като се затопли времето правех уроци по кафетата и парковете. Беше направо несериозно. 

Ако не си повярвате сами, чудото няма да се случи

Как започна да преподаваш актьорско майсторство?

Започнах да търся място и през 2020 г създадох “Зелената стая”. 

Пространство, което да дава комфорта на учениците ми, за да ми доверят себе си, да оставят личността си, да сграбчат героите си и да се превърнат в тях за мъничко. 

Уча ги на актьорското майсторство такова, каквото е било то за мен в университетите, където съм учила аз. Уча ги на теорията и как да я прилагат. Не просто как да имитират, защото това е глуповато и скучно, а как да въздействат и истински да чувстват. 

Деяна Талева от Езикова школа „Инсайт“: Да правиш бизнес означава да се посветиш на кауза

Ти си основно творец. Как се чувстваш като предприемач? 

Аз знам, че не искам да продавам времето си на някой, а искам да развивам себе си като личност. Имам нужда да бъда учител, родител, пример, лидер.

За мен “Зелената стая” е само началото. Аз съм визионер и имам план за следващите 15 години.

Искам да събера екип, да развия и други сфери на актьорската игра. Заради ковид и майчинството не успях, но ми се иска да организираме още много единични уъркшопи и събития за хората, които имат нужда от нещо различно и свежо в ежедневието си. 

Намерила съм призванието си. Този 120 квадрата офис ми пасва като парче от пъзел, както лондонският небостъргач не успя. 

Как учат майките – трикове и тактики за успех

В предварителния ни разговор останах силно впечатлена от причината ти да запишеш магистратура “Детска и юношеска психология”  – каза, че си го направила заради учениците си. Разкажи ни защо? 

Да, факт. Това е причината ми. Актьорското майсторство е много лично нещо. То изисква едно открехване на душата.

Винаги казвам на децата, че всичко, което ми споделят волно или неволно си остава между нас и аз няма да ги съдя за нищо.

Тайните им са в безопасност с мен. 

Когато си добър учител по актьорско майсторство, какъвто смея да кажа, че съм аз, научаваш много за учениците си.

А те са деца. Може би големи деца, но все още раними и растящи и имащи нужда от подкрепа. Без да съм имала намерението се превърнах в техен приятел и отдушник. Станах техен психолог, без да съм такъв, а това е плашещо. 

По време на урок ученици са ми споделяли за проблеми в семейството, за сексуални проблеми, за лични проблеми с приятелки, за какви ли не неща. В един момент като възрастен, си казах, че имам нужда от знание.

Страх ме беше да не кажа нещо грешно. Да не създам някаква травма, да не наруша някаква граница, да не сгреша. 

Да бъда истински психолог беше логично. Аз имах нужда от това, колкото имаха нужда и учениците ми. Сега, когато почти съм завършила, се чувствам уверена, че усилията са си заслужавали. Всяко дете има нужда от довереник. Радвам се, че имам привилегията да бъда такъв за моите ученици.

Как успя да учиш с малко бебе? 

Успях, защото добре си организирам времето. Имам по около 6 изпита на семестър. Смятам си по колко време трябва да уча за тях и просто давам това време. С бебе не мога да го дам наведнъж. 

Но мога да давам много пъти по няколко минути – докато бебето спи, докато си играе и т.н. 

Диди Тасева: Майчинството ме научи да отсявам дребните грижи от важните неща

Нямаш ли работа вкъщи докато спи? Не си ли играеш с него? 

Да, имам работа вкъщи, но понякога просто си казвам, че след 20 години ще ми е по-важно, че през 2022 г съм станала магистър детски психолог,

а не, че съм изчистила къщата няколко пъти повече. Играя си с детето, но освен това възпитавам у него търпението да играе за няколко минути самичко, когато е спокойно и тогава мога да прочета нещо. И така уча.

Ценно време, което просто избирам да не хабя. 

Бих препоръчала на всяка майка, която се чуди дали да запише да учи нещо – да го направи. Да бъдеш майка е само една роля в живота ти. Освен нея, ти продължаваш да бъдеш себе си.

Един ден детето ти ще се гордее с това, че си успяла да завършиш образованието си, докато се грижиш за него. Ще ти бъде благодарно, че си избрала да се развиваш, да бъдеш интересен човек и събеседник, така че дори за детето ти е по-добре, ако сега учиш. 

Светлана Петкова: Високите цели на родителите си имат цена

Сега си с малко бебе, но като те слушам съм сигурна, че си нетърпелива да започнеш отново работа 🙂 

Абсолютно съм нетърпелива!

Обожавам времето с детето, но просто ми се иска денят да има 48 часа и да мога да давам 24 на детето и 24 на работата. 

Планът ми е да изкарам и втората година майчинство и след това да започна работа, когато детето ще е тръгнало на детска градина. Тогава ще съм приключила и това поредно образование, ще е по-спокойно и ще мога да планирам по-добре. 

Сега съм се концентрирала върху това да намеря подходяща детска градина, където да покриват изискванията ми, което се оказа тежка задача.

Целта ми за втората година от майчинството ще бъде да планирам завръщането си на работа, набирането на екип и всякакви организационни неща, докато дойде моментът за екшън.

Съвсем тайничко ми се иска да напиша и един роман, когато си напиша дипломната работа на есен 🙂 

Как да сложим край на дискриминацията по пол и години

И за финал – имаш ли послание към другите майки? 

Посланието ми е да бъдат изключителни.

Да търсят себе си, да се градят, да не бъдат Майка (точка), а Майка (запетайка), защото ние, жените сме страхотни, цветни, силни, страстни и талантливи и заслужаваме толкова много от света.

Имаме толкова много роли да изиграем в този живот, че тази една (на майката), дори да е най-хубавата, не трябва да оставяме да ни бъде единствената. 

Най-важното е да даваш времето си за това, което те прави цял и щастлив. 

---

Намери ме в социалните мрежи:

Блогът на Джандева във Фейсбук 

Кариерно развитие & малък бизнес – група във Фейсбук

Инстаграм

Linkedin

---

Виж още от блога:

Мирян Колев: Живеем във времена на фаст фууд култура

Мег Коновска: Животът е хубав и пълен с чудеса

Нона Христова и нейният вълшебен свят от полимерна глина