Мирян Колев: Живеем във времена на фаст фууд култура

Последна промяна 19.06.2021

Днес казвам добре дошъл на музиканта Мирян Колев. Писах му с покана за интервю, след като го чух по БНР да разказва за изложбата „Призрачни села“. Изглеждаше ми много познат, докато не направих връзка между неговия основен проект E.U.E.R.P.I. и НИЩО ПОДОБНО ФЕСТ. Това музикално събитие, за съжаление, не просъществува дълго, но пък се оказва връзката с моя гост и повод да разбера какво се случва с един от изпълнителите 8 години по-късно. 

Мирян живее в Трявна, създава експериментална музика, работи с визуални артисти, поддържа фотографска страница и често пътува на турнета. До началото на пандемията. Тогава остава в България и се среща лице в лице с тъжната българска реалност – стотиците обезлюдени и самотни домове. 

Здравей, Миряне, какво пропускам от твоята визитка?

Ами това е доста синтезирано и точно представяне. Общо взето, това са основните ми дейности. А за Нищо Подобно Фест имам само хубави спомени и жалко, че го няма вече.

Проектът „Призрачни села” започва със снимки на изоставени места в Тревненския балкан. Кога музикантът в теб усети, че към картината може да се добави и звук? 

Всъщност, когато започнах да откривам тези места, аз започнах да ги снимам чисто документално, за личен архив. В някакъв момент обаче, реших, че тъй като звукът е основното нещо, с което се занимавам, то мога да ги запиша звуково, като след това обработя тези звуци и направя музика с тях. Тоест, исках да е проект на границата между документално и художествено. По-късно реших, че проектът може да се развива в движение и така дойде идеята за изложба, която да комбинира звук и образ.

Признавам, че най-силно съм впечатлена именно от това твое хрумване – да уловиш звука на тишината. Разкажи ни повече за самите записи, трудно ли беше да ги направиш и какво всъщност ще чуят слушателите в албума „Ghost villages“?

Оказа се предизвикателство да уловя звука на изоставените къщи. Всъщност, тези места са много тихи и там се чува звукът на гората, птички, насекоми. Това е нормално, защото тези села постепенно се превръщат в част от гората. Но аз исках да уловя и да предам атмосферата на самите къщи и се оказа, че за да стане това трябва да ходя там, когато времето е лошо, за да мога да запиша тракане на прозорци от вятъра, капене на капчуци през дупки в покривите.

Впоследсвие добавих процесирани китарни звуци към тези записи от терен, но исках те да бъдат  минималистични, за да има достатъчно пространство, когато човек ги слуша.

Колко села обиколи, успя ли да разбереш как се казват, малко за тяхната история или обитателите? Срещна ли някакви хора по пътя си, с които да поговориш и да се вдъхновиш?

Обиколил съм повечето от селата в района, които са над 100, а напълно изоставените, които съм посетил са може би около 10. Хора е много трудно да срещнеш, защото дори и в необезлюдените напълно села в този район населението обикновено е от двама-трима души. Имената на селата обикновено носят имената на техните основатели, които са бягали от турската власт след неуспешни въстания и това е причината да основат тези села на по – недостъпни и трудни за откриване места. Но писмена информация за тях почти липсва.

Каква ще бъде съдбата на “Призрачни села” от тук насетне, какви са плановете ти? 

Това е проект в развитие и аз виждам в него още потенциал. А междувременно аз продължавам да откривам нови места и да събирам още материал. Изложбата предстои да бъде показана и на други места като може да претърпи известна трансформация. Звуковата част също би могла да се развива, извън вече записания албум. При мен нещата се случват спонтанно, та е напълно възможно проектът да поеме в различни посоки. Важното е, че не е приключен.

Искам да споделя с нашите читатели, че изложбата е подкрепена от община Трявна, Специализиран Музей Трявна и Национален Фонд „Култура“, за което те поздравявам. Какво означава това признание за един некомерсиален творец като теб? 

Доста е трудно да осъществяваш всичките си идейни проекти, когато си независим артист и трябва да правиш всичко сам. От друга страна, това позволява изкуството да е искрено и да не се правят компромиси с него. В случая аз се радвам, че получих подкрепа за този проект, без това да влияе на концепцията, стойността му или начина му на представяне. Помогна ми и кураторът на изложбата Христина Барева, защото визуалната част за мен е нещо много ново.

Ще разкажеш ли и за основния ти проект – E.U.E.R.P.I. Какво ново се случва с него?

За последните години, допреди пандемията, с този проект успях да обиколя и да направя концерти и колаборации с други артисти в над 20 страни в Европа и Азия. От една година насам е почти невъзможно да се пътува и да се правят публични събития, така че се концентрирах върху нови записи – от началото на пандемията досега издадох 5 албума.

Пандемията сякаш отстъпва, но последиците от нея дълго ще са тук. Как ти се отрази насилственото затваряне на граници, спирането на фестивалния живот, който беше доста бурен няколко години назад, липсата на концерти и срещи на живо с публиката?

Първите 1-2 месеца на изолация ми дойдоха доста добре, но това продължи прекалено дълго и определено ми липсват концертите и събитията на живо. Концентрирах се върху ново творчество и всъщност през пандемичната 2020 г. като се замисля не спрях да съм активен, направих музика за няколко представления в Австрия, Южна Корея и Монголия, както и участвах в още няколко международни проекта. Но макар да видях за себе си, че мога да работя и дистанционно, определено предпочитам другия начин и се надявам скоро да може да се пътува пак свободно.

Какви са плановете ти за това лято – ще имаш ли повече изяви и знаеш ли вече къде?

Лятото все още е доста неясно. През последната година нещата започнаха да се правят предпазливо и да не се планират много напред. Това, което мога да кажа е, че на 3 юни в Дома на Киното в София подготвяме събитие с озвучаване на филми на живо като част от Live Soundtrack – поредица събития на Kino Pleme от Белград. Съвсем скоро ще бъде обявена информацията така, че следете.

Припомних си представянето ти за Нищо подобно фест от 2013 г – “Това, че е трудно да се прави некомерсиална музика, особено в държава като нашата, която постоянно е в криза е ясно, но по-лошото е, че има сериозна криза в душите на хората. Музиката отдавна не се възприема като изкуство, а като „шоу бизнес“, като средство за забавление, като фон докато пием и т.н, което е отвратително.” Няколко години по-късно как се чувстваш? Имаш ли повод за оптимизъм? 

Няколко години по-късно положението е същото. Но то е в световен план такова. Живеем във времена на фаст фууд култура, където всичко трябва да е бързо, лесно смилаемо и достъпно. Но важното е другото изкуство да може да съществува независимо от тази култура.

За финал – имаш ли послание към хората, които ще се запознаят с теб за пръв път, именно чрез “Призрачни села”?

Да си сложат слушалките и да не бързат.

Последвай ме в Блогът на Джандева

Александра Джандева

Аз съм Александра Джандева – журналист, комуникационен специалист и майка на три деца.

Помагам на предприемачите да покажат своята експертиза и да стигнат до точната публика в медиите и социалните мрежи.

Подкрепям жените, които са на кариерен кръстопът, обмислят преквалификация, търсят идеи за развитие на бизнес или вече имат такъв.