Светлана Петкова: Високите цели на родителите си имат цена

През първите три години малките деца имат нужда от много силна и здрава емоционална връзка с възрастен 

Светлана Петкова е психолог – арт терапевт по образование и професия. Освен млад специалист, е и майка на 10 месечната Вихра. 

Повод за това интервю стана един пост на Светлана, в който тя споделя какви са ползите от създаването на емоционална връзка с бебето и цитира две любопитни проучвания. 

Заедно даваме още един поглед над забързаното ежедневие с малки деца и плюсовете от осъзнатото общуване с тях. 

Още любопитни теми от Светлана можете да намерите в нейния блог – Svetlanapetkova.net

Мама, татко и Вихра на разходка
Мама, татко и Вихра на разходка

Светле, спомняш ли си първите месеци от бременността?  

Първите стъпки във влизането ми в родителството бяха миговете преди него – разговорите за дете и след това влизането в бременността. Тези 9 месеца прекарах в четене на литература за ранно детско развитие, подготовка – психическа и физическа за предстоящата промяна и пренатална стимулация на бебето. 

За щастие, вече започва повече да се отваря темата от специалисти и бъдещи родители за вътреутробния живот на бебето и значението на това как майката прекарва времето си през този период. 

Къде е, в каква среда е, как се развиват партньорските взаимоотношения и всички онези лични моменти, които стоят зад завесата на едно семейство. 

Вихра слуша мама как чете
Вихра спи, а мама чете

Много жени имат нужда от повече време за адаптация, ти как мина през тази първа буря за тялото и ума?

В периода на бременеене имах шанса да съм в психодрама група, в която се обучавам и до ден днешен. Давам си сметка колко може да бъде полезна такава група за един млад човек, който преминава през буря от емоции и вълнения. 

За мен имаше и още една неочаквана полза –  не съм влизала в следродилна депресия, която е често явление при много дами. 

И тук бих споделила, че за мен изречението по време на бременност, което може да създаде много страхове, тъга, агресия и какво ли не е

„Ти си бременна, недей да мислиш лоши неща, няма да говорим за лоши неща, само за позитивни.“ 

Вярвам, че ако се изговорят навреме в подкрепяща и диалогична среда, доста неприятни случки могат да бъдат елиминирани. 

Наскоро показа два много любопитни откъса от книги, които поставят силен акцент върху връзката между майките и децата през първите три годинки. Би ли споделила и за нашите читатели какво показват проучванията на Любомир Георгиев?

Да, разбира се.

В книгата на Любомир Георгиев „Психология на развитието и възрастова психология“ попаднах на примери за изследвания на групи майки и бебета и проследяването на развитието на децата на по-късен етап. 

В първия пример ставаше въпрос за две племена. 

В едното, майките когато стигнат на работното си място (полето) оставят бебетата в носилките си (нещо като сегашните слингове) на дърветата и отиват да работят. През определено време ходят да ги кърмят и обгрижват и пак се връщат да работят. 

При другото племе жените работят с бебетата си на гърбовете, докато са на полето. При това племе бебетата на по-късна възраст са били по-добре психически развити и изпреварвали децата от предходното племе.

Обяснението е, че на тях още в тази ранна бебешка възраст им е било обръщано внимание чрез говорене, емоционално свързване, пеене, получаване на емоционален отговор от майката към бебето за нещо, което се е случвало „тук и сега“.

Ключовото в случая е емоционалната връзка, която се е изграждала между майката и бебето. 

Ще споделиш ли и за изследването на проф. Василка Томова?

Да, това е вторият пример, който ми направи впечатление.  

Тя е наблюдавала и изследвала психическото развитие на деца от домове. Установила е, че децата в институциите получават основно физиологични грижи, но чисто на емоционално ниво им е трудно да се развият, защото 1 възрастен в група трудно може да откликне на емоционалните нужди на децата. 

Затова проф. Томова настоявала

до 3 годишна възраст децата, ако има възможност да пребивават сред родителите или близките си, за да имат психически комфорт, който е от много съществено значение за интензивния възход на психиката. 

Какви са твоите лични изводи – какво си вземаш като майка от тези проучвания?

Виждам, че има смисъл от цялото знание, което са ни дали различните специалисти. Знам, че детето има нужда от своите родители в най-първите етапи в развитието си, защото те са неговото всичко, те са тези, които го придържат, когато некоординирано пада в следствие на своите опити да се изправи, проходи и развие самостоятелност. 

За себе си виждам колко е ключово да бъда до дъщеря ми, да проследявам всеки етап в развитието ѝ, да бъда до нея, да я подкрепям и насърчавам след всяко падане да опитва пак, докато се почувства по-уверена в уменията си. 

Като майка вярвам, че със сегашното ми майчинство, метафорично казано, „подготвям и засаждам реколтата, която ще берем скоро и след години“, а каква реколта ще е – времето ще покаже. 

Предполагам се вълнуваш и от въпроса, а как прекарваме реално първите годинки с детето си. Би ли споделила малко личен опит – как поставяш приоритетите си, така, че да имаш време за  градивно общуване с дъщеричката си, но и да не се загубиш изцяло като професионалист – да четеш и да се развиваш?

Още по време на бременността намалих работните си ангажименти, а целта ми беше да имам съзнателна бременност – време за адаптация, грижи на физическо и психическо ниво за мен, но не съм спирала изцяло работата си. 

За мен тя е удоволствие и бебето беше мой верен партньор, с който съм водила дори и преговори в кръга на шегата. 

Спомням си едно обучение, което правихме в Търново с мои колеги за 8 часа с една почивка. 

Бях в периода на гадене и повръщане, преди началото на обучението се бях скрила в тоалетната и разговарях с бебето колко е важно да бъдем спокойни и да си партнираме и че определено си заслужава да опитаме. Получи ни се някак. 

Сега приоритетите са ежедневният ни живот. Отново отчитам промените в развитието на Вихра. Имаме си контури на деня, по които се водя с опция винаги за някоя новост, която може да изскочи. 

Храната за дъщеря ми приготвям сама, съответно използвам разни трикове като термоси, в които да я съхранявам топла за съответното хранене. 

Дъщеря ми има малко играчки умишлено, защото колкото повече играчки има детето, то не знае как да играе с тях – не му е било показано или е оставяно само да се забавлява, съответно то трудно може да се научи съвсем само и често се наблюдава хиперактивност.

Да не говорим, че когато децата имат много играчки се губи моментът за оценяване на това, което имаш. 

Играем си като ѝ показвам какво ново можем да правим с играчките и когато видя, че сама е готова да поиграе с тях я оставям да си ги изследва без да се намесвам, ако не съм поканена. 

Всеки ден четем книжки. Аз лично не спазвам възрастовите предложения за книжки и гледам да разнообразявам текстовете и илюстрациите, за да стимулирам зрителните сетива и да трупа пасивен речник, който ще ѝ е полезен при проговарянето. 

Правим всеки ден независимо от метеорологичните условия следобедни разходки. 

Моето време е когато Вихра спи, баща ѝ се прибере от работа и поеме част от грижите за нея и вечерта когато всички спят си отделям време за мен и нещата, които съм подхванала. 

Тук подчертавам, че определено има забавяне в реализирането на моите неща, но се случват за сега 🙂 

Имам чувството, че все по-често присъстваме до децата си телом, но не и духом. Понякога сме взрени в телефони, отдадени на работа, грижи за дома. Там сме, до децата, но реално не докрай, умът ни е на друго място. Подкрепяш ли това родителско опасение, че детето усеща липсата на духовна връзка в момента и е способно, особено, ако е по-мъничко, да я тълкува като липса, вид загуба или дори травма?

Да, това е сериозен проблем на съвременните родители. 

Ние искаме да постигнем много, поставяме си високи цели, сравняваме си децата, ежедневието, съдим се едни други, ползваме скали за развитие и се гоним с времето. 

А с това даваме пример на мъничетата си като отсъстваме често от живота им, бягайки в други паралелни реалности като интернет, работа и какво ли още не. 

Вихра обожава книжките и времето с мама
Вихра обожава книжките и времето с мама

Това донякъде е нормално, защото родителите сме хора и имаме нужда да се интересуваме и от други неща, а и е вид почивка, но нека не забравяме и родителските си роли. 

Те се изразяват във всичко онова, което само ние можем да дадем на децата си – гушкане, общуване, подкрепа, насърчаване на любопитство и усвояване на нови умения, показване как се играе, четене на книжки, разходки, срещане с други бебетата и родители в живо общуване. 

Всичко изброено плюс креативността на родителите би дало на детето духа, за който говориш.

Време е за изследване на света

Последвай ме:

F: Блогът на Джандева 

Инстаграм

linkedin

Абонирай се за бюлетина на dzhandeva.com 

Please wait...

Благодаря за доверието! Очаквай всеки месец бюлетин с новини, интервюта и полезно съдържание. Фейсбук - Блогът на Джандева

 

 

В “Деца и кариера” разговарям с майки, които започват първата си работа след майчинството, успели жени със собствен бизнес, специалисти по човешки ресурси, кариерни консултанти.

Всички те са тук, за да ви подкрепят и вдъхновят по вашия път към любимата работа.

Нека заедно изтрием “или” – деца и кариера могат да вървят ръка за ръка.

Благодаря за доверието!

Виж още:

Калина Гочева: Всичко може да бъде преодоляно с лекота

Перфектна всеки ден!

Христина Янева-Хедра: Мечтайте на едро, дръжте погледа си право в целта и пълен напред!