Перфектна всеки ден!

Сподели:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
Време за четене: 6 мин.

гост автор: ЕЛЕНА ПЕТРОВА, създател на блога За Майките и Хората

Елена Петрова

Събудих се преди всички. 

Можех да се насладя необезпокоявано на зараждащия се портокалов изгрев и да поема слънчева енергия от лъчите му.

Децата си лягат рано и спят непробудно по цяла нощ – така имам по няколко свободни часа вечер, през които мога да домакинствам, да отделя време за себе си и съпруга си и дори да поработя. Сутрин се събуждам наспана и отпочинала, изпълнена с енергия и готова за предизвикателствата на деня. 

Снимка pixabay

Денят ми започва с 20 минутна йога сесия и чаша топла вода с изстискан лимон. 

Грижата за тялото и доброто здраве е мой приоритет – винаги намирам време за това.

Успях да вляза в перфектна форма само няколко месеца след раждането. Изглеждам като момиченце, не като майка на “n” на брой деца. Йогата ми помага не само да се чувствам жизнена и здрава, но и да бъда емоционално стабилна.

Винаги успявам да запазя самообладание пред гневните изблици на децата. Никога не си позволявам да повиша тон или да им се развикам – аз съм техният тих емоционален пристан, когато емоциите им са по-силни от тях и не знаят как да се справят. 

Снимка: Stephen Cruickshank from Pixabay

Аз съм образец за тях 

– човекът с висока емоционална интелигентност, който ще им помогне да се научат как самите те да станат такива.

Продължавам със закуската – разбира се, нещо здравословно, придружено с чаша фреш от портокал. Междувременно направих закуска и фреш за всички.

Докато си похапвам блажено, наслаждавайки се на всяка хапка, успявам да прегледам всичките си социални профили и със задоволство да установя, че съм много харесвана, а страниците, които поддържам, се разрастват с бърза скорост.

StockSnap from Pixabay

Успявам да финализирам  постовете  си за деня. Спокойно мога да си направя чаша кафе и да поработя, докато чакам децата да се събудят.

След като станат и закусят, ще можем да поиграем заедно в приповдигнато настроение – успявам да им предам своето щастие и доволство от живота. След това ще мога да поработя още малко на лаптопа, преди да излезем на дълга и интересна разходка – ежедневното закаляване на чист въздух е просто „must”.

Joshua Choate from Pixabay

Децата ми са истински съкровища

 – могат да играят сами с часове и то без да се карат, което ми позволява да работя спокойно на лаптопа, да си посръбвам от кафето и да се наслаждавам умиротворено на милата картинка – деца, които са образец на добро възпитание – 

успешно съм приложила всички практики на нежно, осъзнато, привързано, позитивно и т.н. родителство. 

Image by free stock photos from www.picjumbo.com from Pixabay

Всъщност, аз съм живото доказателство, че можеш да гледаш деца, като междувременно работиш и изкарваш пари. 

Направо се чудя как го правя

 

 – изглеждам перфектно – спортувам, ходя на маникюр, козметик и т.н.; децата ми са пример за добро възпитание; връзката със съпруга ми е все още на етап щастливо и безумно влюбени, независимо, че сме заедно от 20 години и имаме “n” деца;

pixabay.com

винаги намирам време да изляза и да се видя с приятелки; имам няколко хобита; обичам да готвя и всеки път ми се получава резултат, достоен за пост в най-добрите кулинарни блогове – вкусно и здравословно; работя и изкарвам пари, като съм „стояща си вкъщи майка“, която намира време и енергия да полага най-висок стандарт грижи за децата и домакинството…

… 

Събуждам се. По бебефона се разнася познатият звук: „Мамо, мамоо, миила маамоо“. 

Чувствам се така, сякаш тялото ми е затънало в тресавище с плаващи пясъци

и колкото и да ми се иска не мога да намеря физически сили да се изскубна от юргана и да се спася от меката му топлина.

Елена Петрова

Вчера децата пак заспаха късно. Докато си легна и аз, пак стана късна доба, при това без да успея да свърша почти нищо. Едното дете  се буди “n” пъти през нощта и трябваше и аз да ставам толкова пъти, за да го успокоявам.

Чувствам се като развалина – уморена съм и всичко ме боли. 

Чудя се как ще издържа целия дълъг ден, като още от сутринта нямам сили за нищо. 

Междувременно с ужас установявам, че докато съм дремела под душа преди лягане, съм пропуснала да измия косата си, която за пореден ден ще трябва да нося плътно привързана на опашка и мазна.

Дано този ден успея да съм малко по-добра със себе си и децата, да овладявам опънатите си нерви. Самата аз не вярвам в това.

Подготвям по-голямото дете за училище, докато се опитвам да озаптя двете по-малки. До заспалия ми слух достигат многобройни и разнопосочни искания. Щурам се в сънен унес, опитвайки се да удовлетворя поне част от тях.

Не ме интересува изгрева. Правя закуска като на магия – семпла и еднообразна, както винаги.

Ох, пак съм забравила съм да изгладя ризата на мъжа ми – знаех си, че не трябваше да го оставям за вечерта. Търча набързо да свърша и това, докато чувам как той раздава команди на децата като фелдфебел в опити  да мобилизира всички навреме. 

Закусвам на крак, обличам се на крак, живея на крак. 

Подозирам, че и днес няма да намеря вдъхновение за започването на дълго отлаганата йога или каквито и да е упражнения. 

За няколкото секунди, в които децата се заиграват, успявам да си прегледам социалните профили и с тъга да установя, че съм все така непопулярна и нехаресвана. Чудя се има ли въобще смисъл от блога ми?

После се чудя как въобще ще започна работа след дългото майчинство; има ли дори едно нещо, в което да се справям и разни други такива нерадостни неща.

Тежък ден ще бъде и този. Пак ще изглеждам като смачкано и измъчено мамче. Пак няма да успея да свърша дори и 1/5 от нещата, които съм си планирала за деня.

Пак ще съм уморена, недоволна и неудовлеторена от себе си.

Пак ще гледам лъскавите образи на перфектните фамозни  мамчета от социалните мрежи и ще цъкам с език „Как го правят?“ Трудно е да си неперфектен в един перфектен свят.

Jan Vašek from Pixabay

Или пък не.

Кой ни внуши този перфектен образ на жената-майка?

Кой инжектира този тревожен вирус в нас? Каква е противоотровата?

Защо спряхме да се обичаме, да обичаме себе си?

Защо решихме, че за да сме достойни за обич, постоянно трябва да постигаме някакви резултати, да бъдем Някой, да отговаряме на някакви  критерии, очаквания, социални норми и нормативи?

Защо решихме, че заслужаваме обич, само ако сме перфектни?

Просто ще приема и обичам себе си, такава каквато съм – перфектно неперфектна. Трудно е, но ще се науча.

Елена Петрова

Вижте още от Елена Петрова:

Елена Петрова: Майчинството е моят най-важен и труден житейски урок

Топката е в теб!

Последвай ме:

F: Блогът на Джандева 

Инстаграм

Newsletter signup

Just simple MailerLite form!
Please wait...

Thank you for sign up!