Михаела Георгиева: Провалите не са страшни, те ни водят напред 

Безкрайното премисляне не помага, когато търсите кариерна промяна

Ниското самочувствие и страхът от провал често спъват плановете ни, но аз вярвам, че с малко помощ можем да преборим всичко. 

Поканих Михаела Георгиева, която е кариерен консултант с богат опит, за да поговорим открито за вътрешните ни саботьори и от къде идва липсата на увереност.

  • Как HR специалистите разбират, че не сме сигурни в себе си? 
  • С какво да заменим “Не съм достатъчно добра”?
  • Какво да правим с вътрешния си критик и желанието за перфекционизъм?

Вижте и личната история на Михаела и кои са били най-трудните ѝ моменти. 

Михаела Георгиева
Михаела Георгиева е кариерен консултант, водеща на обучения, ментор в няколко проекта с национална значимост и гост-лектор на събития, свързани с лидерството. Още за нея, можете да научите в личния ѝ сайт.

Здравейте, Михаела, искам още в началото да ви попитам срещате ли често хора, които се чувстват неуверени?

Ежедневно срещам хора, които споделят, че не са достатъчно уверени в себе си и способностите си. Някои от тези професионалисти са на ръководни позиции, други – в началото на кариерния си път. 

При част от тях причините датират още от детските им години.

Имали са свръхкритични родители или са израснали в дисфункционална семейна среда. Тази липса на стабилна основа се отразява на чувството им за сигурност във всички области на живота.

При друга част от моите клиенти неувереността в уменията идва от това, че се намират в токсична работна среда. Това не само ги е накарало да започнат да се съмняват в себе си, но се отразява и върху здравето им.

Какво им казвате най-често?

Първото нещо, което правя, е да изградим доверие и да нормализирам това, че се чувстват по този начин. След това търсим причините и работим върху проблемните области. На всеки човек, който е бил в токсична работна среда, помагам да излезе от нея, за да може да се възстанови и да намери здравословна такава.

Когато си търсим работа, но вътрешно се чувстваме несигурни, винаги се усеща. Какво можем да променим?

Наистина е така – усеща се – хората, с които комуникираме, го улавят.

Страх от провал. Страх от успех. Страх от промяна. Страх от отхвърляне или страх от осъждането на околните.

Списъкът не приключва дотук. С каквото и да се борим, първо е добре да работим с тези свои вътрешни саботьори, и второ –

да не чакаме напълно да изчезнат преди да започнем да действаме. 

И да приемем – провали ще има, грешки също, не всички ще ни харесват, ще ни отхвърлят, възможно е и да ни се присмиват – това е част от играта на живота. 

Истината е, че каквото и да се случи, можем да се справим с него и да продължим напред.

Има две ограничаващи вярвания, които често изричаме: 

  • “Прекалено съм млада, за да ме вземат насериозно.” 
  • “Аз съм на 40 г, а в  тази област се търсят само млади хора.“

Върху какво трябва да обърнем фокуса си в този случай?

“Не съм достатъчно добра”, “не заслужавам”, “няма как да стане” – тези са най-често срещаните. Ограничаващото вярване за възрастта също е фактор.

Спомням си какво казаха моите близки, когато се разведох на 36 години и същата година започнах да работя сама за себе си.

Тяхното мнение беше, че на тази възраст и с малко дете ще ми е трудно да се справя.

Посъветваха ме да си потърся “сигурна работа”.

Попитаха ме “Kой в България ще има нужда от това, което ще правиш?” 

Хубавото при мен е, че спрях да слушам мнението на околните. Особено на онези, които засяваха семена на съмнения в главата ми. Доверих се на интуицията си.

Бих посъветвала всички дами да разгледат онези неща, които вярват за себе си и да видят дали им служат добре. Да подменят тези убеждения с правилните такива. Да решат какво искат да постигнат. Онези неща, които на тях им носят удовлетворение. 

След това да си зададат въпроса: “Какво ще е нужно, за да се случи?”. И след това да предприемат действия. Много действия.

Увереността се придобива именно в справянето с провалите и отказите и проявеното постоянство в постигане на целите.

➡️ Нека заедно изтрием “или” – деца и кариера могат да вървят ръка за ръка

Как изглежда в очите на един HR неувереният кандидат? 

Неувереността се проявява в колебливото представяне. В езика на тялото. В липсата на зададени въпроси и най-вече в невъзможността да преговаря за нуждите си и за заплатата.

Бих препоръчала да се прави разграничение между арогантно поведение и самоувереност.

Здравословната увереност се изразява в реална преценка на способностите и уменията. Да се гордеем с постиженията си, като същевременно признаваме недостатъците си.

➡️ Какво искат майките, които се връщат на работа?

Какво ще посъветвате жените, които се чувстват несигурни в себе си, когато започват от нулата в ново поприще?

Част от неувереността е възможно да идва от липсата на яснота дали новото поприще ще им донесе това, което търсят. Бих препоръчала да говорят с професионалист, който вече работи в областта, в която искат да се развиват.

По този начин ще могат да разберат какво ще се иска от тях, за да бъдат успешни. Другата ми препоръка е да се въоръжат с търпение.

Изграждането на стабилна кариера в нова област изисква време, положени усилия и постоянство.

Какво ще кажете на дамите, които дълго време са били без работа и са загубили квалификацията си?

Ако дълго време са били без работа, бих им препоръчала да говорят със специалист, да си сверят часовника с новите тенденции на пазара. Да разгледат какви възможности има за тях, с какво искат да се занимават. 

Нужно ли е да се обучават? Да подготвят CV-то си и да кандидатстват.

По време на самото интервю за работа ще бъде зададен този въпрос – за причините, поради които са били без работа. Нека се подготвят предварително с отговора си.

➡️ Защо е важно да попълним опцията за кариерна пауза в LinkedIn?

Как да разберем кога стремежът да изпипваме нещата до последния детайл не работи за нас?

Мисля, че стремежът нещата да бъдат изпипани е нещо позитивно. Показва нашето отношение към труда ни. И в крайна сметка хората плащат за добре свършена работа.

Този стремеж, обаче, не трябва да бъде проявен в неговата крайност – никога да не сме доволни от резултатите си.

Желанието да бъдем перфектни е възможно да има различни корени. От нашето възпитание като деца. От желанието ни да угодим на околните, за да ни харесват или от страх, че ако проявим уязвимост и те видят, че правим грешки, ще ни отхвърлят. 

Каквато и да е причината, моята препоръка към жените е да работят със своите страхове и да си позволят да не бъдат перфектни. 

Да не изискват същото и от другите. Да работят с вътрешния си критик и да започнат да предприемат повече действия, за сметка на времето, прекарано в безкрайно премисляне.

dzhandeva.com е блог за кариерното развитие на жените и майките

В “Деца и кариера” разговарям с майки, които започват първата си работа след майчинството, успели жени със собствен бизнес, специалисти по човешки ресурси, кариерни консултанти.

Всички те са тук, за да ви подкрепят и вдъхновят по вашия път към любимата работа.

Нека заедно изтрием “или” – деца и кариера могат да вървят ръка за ръка.

Благодаря за доверието!

ЕЛА ДА СИ ПОГОВОРИМ:

f: Блогът на Джандева 

Инстаграм

linkedin

ВИЖ ОЩЕ: 

Ако не си повярвате сами, чудото няма да се случи

Кои са любимите социални придобивки на майките