Нона Христова и нейният вълшебен свят от полимерна глина

Последна промяна 02.07.2022

Късно вечер следите от дългия ден са заличени – всички чинии, перални и куп домашни задължения. Най-накрая и децата са заспали. Въпреки умората, много майки продължават със задачите, но този път с нещо за себе си – пускат си лекции или се отдават на любимото хоби. 

Нона прави едновременно и двете. Създава вълшебства от полимерна глина и се обучава от най-добрите майстори чрез онлайн уроци. 

Майка е на двегодишно момиченце, има си работа, към която планира да се върне, но дотогава посвещава всяка свободна минута на истинската си страст.

Това интервю е част от поредицата, посветена на майките и техния бизнес. Ако искате да ми гостувате напълно безплатно, можете да ми пишете на dzhandeva/at/gmail.com

Нона, здравей 🙂 Моля те да се представиш с няколко думи. 

Здравей, Александра, благодаря за поканата. Казвам се Нона и съм на 32 години от Пловдив. Майка съм на момиченце на 2 г. Отдадена съм на семейството си, работата и близките си хора.

Обичам  планината, разходките сред природата, хубавите книги и рок музиката. Бих се описала като експресивна, разговорлива, организирана. И не на последно място – домошар 🙂

Знам, че в момента си в отпуск след майчинство. Как се чувстваш в тази роля? 

Майчинството определено ме промени. Да съм майка е истинско предизвикателство. За много от нещата се уча в движение, но пък давам най-доброто от себе си. 

И да, откакто съм в майчинство, изпитах още по-голяма нужда да преследвам мечтата си и да работя усилено за нея. Правя го основно вечер, докато моето момиче спи. 

Харесвам постоянната си работа, но се чувствам още по-добре, когато правя нещо, което ме радва, успокоява и е творческо. 

Как се случиха при теб кариерните завои и намери ли своето призвание? 

Работя в едно средно училище в Пловдив като технически секретар, защото доста след като завърших специалност туризъм търсех работа. Навсякъде изискват стаж, който нямам, а и някак да работя държавна работа точно тогава и в този момент в живота ми, беше като спасение. 

Работата в толкова голям екип е наистина доста натоварваща, а понякога и динамична. Документи, заповеди, обработката им, работата с учители и ученици никак не е лека и малко.

Както написах по-горе аз съм организиран човек и това не може да ми се опре.

Още от тогава започнах да се интересувам и от ръчно изработени красоти. Започнах с декупаж. Следобед се прибирах от работа и започвах на принципа проба-грешка да се уча. Гледах безплатни уроци в youtube, ходила съм на няколко организирани работилници.

По-късно продължих с изработката на чаши с полимерната глина. Мисля, че с нея конкретно намерих призванието си.

➡️ Ако не си повярвате сами, чудото няма да се случи

Как откри, че точно полимерната глина ти харесва? 

Исках нещо, което може да ме извади от зоната ми на комфорт. Аз съм доста експресивна и донякъде лееко нервна за толкова пипкава работа. Обичам и да се предизвиквам.

Полимерната глина се оказа право в десетката. Казват, че с нея се работи  лесно, но пък същевременно тя е мека и оставя отпечатъци, точно затова не бих я описала като лесна работа.

Колкото повече пробвах, толкова повече се влюбвах и виждах, че мога още по-далеч да стигна.

А как стигна до сертификат за завършено обучение от майстор? 

След като излязох в майчинство, реших, че или сега или никога е моментът да надграждам знанията си. 

И да, има наистина много безплатни ресурси, но всички знаем, че като си платиш, уроците са по-богати. Чрез познати, които живеят в Русия, заплатих първия си курс. 

Благодарение на него се научих да извайвам тела за куклите, да правя роклите им, да изработвам буркани със сладости, както аз ги наричам. 

Последваха още няколко платени курса, някой от тях без сертификат, но също научаваш много и самите уроци са по-обширни. 

➡️ Габриела Донева: Давай времето си за това, което те прави цял и щастлив

Има сериозна конкуренция в тази ниша, как се справяш с това? 

В последните години, както във всяко едно ръчно творчество, станаха много хората, които правят чаши и други предмети с полимерна глина. Конкуренцията е голяма.

Много от творците също се учат в движение на принципа проба-грешка, голяма част от тях не купуват курсове, но за мен, както във всяка една професия и сфера, трябва да надграждаш знанията си.

Аз вярвам, че за да си много добър в това, което работиш трябва да го правиш наистина усилено. Да инвестираш в качествени материали, уроци и време. Най-важното е желанието. Всичко се постига с упорит труд.

Обикновено продажбите и презентацията на продуктите са трудни за творците, от къде се учиш на тънкости?

Да, презентацията на нещата е много важна за продажбите. Аз лично най-много се затруднявам със снимките на продуктите. Знам, че те са много важна част, но пък за мен са трудни. Правя по няколко снимки и никога не съм напълно доволна.

Откъде се уча на тънкости? Разпитвам приятели, правя опити и мога да кажа, че в последно време ми се отдава една идея повече. Ако мога и това да доизпипам ще съм още по-доволна. 

Какво смяташ, че ще ти помогне най-много, за да се развиваш успешно? 

Определено добрата реклама. Всички знаем, че продукти с добра реклама са  купувани. Било то от уста на уста, било то чрез социалните мрежи.

Напоследък обаче забелязвам, че някак купувачите са на принципа „Око да види, ръка да пипне“ и моите продукти определено се продават основно в магазините на консигнация.

Искам да имам повече поръчки от социалните мрежи, но някак не е много успешно при мен.

Имаш ли план в следващите месеци какво предстои при теб? 

Имам план, да. Имам два курса, които започнах. Аз обичам да показвам новите неща, когато съм напълно сигурна, че съм доволна.

Може би имам прекалено големи очаквания от себе си или пък съм перфекционист, но пък така го карам от една година вече и предпочитам да е така.

➡️Велимира Великова: Имах нужда от проект, който да ме извади от въртележката на майчинството

Искаш ли работата с полимерна глина да бъде повече от хоби за теб? 

Наскоро разговарях с една позната, точно за мечтите. Мечтите според мен са това, което ни държи будни, това, което кара човек да трепне при мисълта, че може да се случи. Аз се стремя още и още за постигането им.

Имам сигурна работа, която ме чака, когато съм готова за нея, но някак искам полимерната глина и любовта ми към нея да са основното, с което ще се занимавам.

Носи ми изключително огромно удоволствие и спокойствие.

Сигурна съм, че в твоята история ще се припознаят много жени. Какъв съвет би им дала, ако имат хоби и искат да го превърнат в малък бизнес? 

Бих им казала, че първо трябва да разберат кое е това, което ще ги отличи.  

Какво им носи като чувство? Дали не го правят само от гледна точка на доходите или по-скоро го правят заради себе си и чувствата си.

Да се учат, да пробват и да покажат най-доброто на което са способни.

Да, вероятно това звучи много изтъркано, но пък аз мисля, че точно спокойствието и желанието, с които изработвам моите неща, ме карат да правя  това, което обичам всяка вечер.

С други думи: „Давайте смело, скачайте и ще се убедите, че ще стане!“

Нона, благодаря ти за този разговор! Оставям за читателите и твоите контакти: 

Декупаж на МиНа

decoupagemina.com

Ела да си поговорим:

 

В “Деца и кариера” разговарям с майки, които започват първата си работа след майчинството, успели жени със собствен бизнес, специалисти по човешки ресурси, кариерни консултанти.

Всички те са тук, за да ви подкрепят и вдъхновят по вашия път към любимата работа.

Нека заедно изтрием “или” – деца и кариера могат да вървят ръка за ръка.

Благодаря за доверието!

Виж още:

Диди Тасева: Майчинството ме научи да отсявам дребните грижи от важните неща