Ако не си повярвате сами, чудото няма да се случи

Запознайте се с Катерина Ковачева от detskitegradini.com

Пет години преди да стане майка, Катерина Ковачева създава портала detskitegradini.com

И ако това ви звучи твърде смело, ето и обяснението – “Цялата информация по темата беше хаотична , нямаше нищо синтезирано.”

По това време Катя е млад журналист и вече има тренирано око за проблемите на родителите с малки деца. Логично, следващата ѝ крачка е да предложи конкретно и работещо решение.

Това е кратката история зад портала. 

Днес Катя е майка на чаровната Елия, има 6 години стаж като журналист, а в пет от тях развива и своя личен проект. 

Това интервю е част от поредицата, посветена на майките и техния бизнес. Ако искате да ми гостувате напълно безплатно, можете да ми пишете на dzhandeva/at/gmail.com

Приятно четене!

Катерина Ковачева
Катерина Ковачева, създател на detskitegradini.com

Кате, здравей 🙂 Познаваме те като създател и двигател на detskitegradini.com, като журналист във в. Труд, а отскоро и майка на дъщеричка. Какво ще добавиш ти към тази визитка? 

Здравей, Алекс. Аз съм любител на кучета и стопанин на 4, офроуд навигатор, разбира се, непрофесионален, а по-скоро хоби, човек от Балкана, предпочитащ планината, а не морето, почитател на китайската кухня и домошар. 

От скоро любител на дигиталния дизайн, посещаващ онлайн маркетинг курсове и търсещ най-добрата рецепта за развитие на Детските градини в социалните мрежи и в Google. Неотдавна създадох и www.avenuekatrin.com, но все още му търся амплоато.

Как скочи от напрегнатата репортерска работа в не по-малко отговорната грижа за бебето? 

Всичко с времето си. Истината е, че пандемията ни тласна към тази крачка.

Преди Ковид работата ми беше изключително разнообразна и активна, случвало се е да изляза в 6 и 30 сутринта и да се върна в 22 часа. Имало е и спокойни дни с по едно посещение в Народното събрание.

Тогава сайтът ми беше в начален стадий, нямах много време да го поддържам активен, но успявах в някоя почивка да споделя по нещо. 

Ковид даде друга перспектива пред нас – да съчетаеш домашния уют с работата. И ни отвори очите за най-важната стъпка. 

Снимка на Terri Cnudde от Pixabay
Снимка на Terri Cnudde от Pixabay

Как се чувстваш в ролята на майка?

Елия беше планирано бебе.

Истината е, че ме плашеха, че ще е трудно, че няма да спим, няма да имам време да се изкъпя, да хапвам, камо ли да имам време за себе си или да работя.

Тези страхове бяха абсолютно безпочвени. Очаквах да е по-трудно, но детето ми е благо, поспива си, слуша, а и имам подкрепа от бабите, която ми позволява да не забравям коя съм аз в ежедневието.

Веднъж ми спомена, че сега като майка си още по-близо до темите, за които пишеш за разлика от преди.

Да, когато започнах работа по сайта, всеки ме питаше защо детски градини?! Малко по-нататък ще ви разкажа защо. Сега блогът има толкова много теми за родителството, че всеки би открил нещо за себе си вътре. 

Истината е, че сега като майка знам какво бих искала да прочета и просто го пиша.  

А преди бебето всеки питаше колко деца имам. Е, вече имам отговор 🙂 

Снимка на congerdesign от Pixabay
Снимка на congerdesign от Pixabay

Какво ще си вземеш от майчинството и би изтъкнала като твой суперплюс, когато се върнеш обратно на работа

Може би бих изтъкнала, че съм доста по-организирана, защото в 1 час дрямка на Елия трябва да свърша 1001 задачи. Това бих запазила и в работното ми амплоа. 

Но не знам дали бих се върнала отново на работа на този етап. Имам да помисля още година и 7 месеца за тази стъпка. Защото сайтът вече иска човек на пълно работно време, а връщайки се на работа би означавало да го оставя на втори план.

Снимка на StockSnap от Pixabay
Снимка на StockSnap от Pixabay

С теб споделяме една обща страст към журналистиката. Разкажи ми как разбра, че това е твоето призвание? 

Имах страхотна учителка по български и литература в гимназията и тя създаде в мен любов към литературата. В 11 клас забеляза афинитета ми към членство и активно участие в клуб “Журналист” на училището. И така, с нея и още трима мои приятели направихме училищния вестник. 

В 12 клас знаех вече, че искам да уча журналистика, а майка ми, която по това време също работеше в телевизия, ми подари една обиколка из новинарския блок на БНТ. 

Не успях да запиша журналистика, стотни не ми достигнаха и записах Книгоиздаване, но това не ми попречи да запиша стаж във вестник “Труд” и да се уча от най-добрите. 

И така, 6 години по-късно, ето ме и мен. 

Бих казала, че вече съм фен на аналитичната журналистика, интервютата и мини разследванията като тези на влогъра Любо Жечев. 

Снимка на Gerd Altmann от Pixabay
Снимка на Gerd Altmann от Pixabay

А от къде намери сили да започнеш собствен проект? Работата в редакция и на терен е достатъчно изтощаваща и се иска супер мотивация, за да развиваш паралелно нещо свое. 

Именно, ти го каза – за да развивам нещо свое. В тази професия все трябва да се раздаваш за другите. Не само читателите са важни, но и хората, с които говориш на терен и отразяваш. 

Когато получиш от човека, когото си интервюирал добра обратна връзка, то читателите не са доволни и обратното. 

Редакторът пък има очаквания да извадя на преден план друг акцент, който не кореспондира с моето виждане на материала. 

Субективната творческа работа не е лесно звание… 

Спомням си и какво ме мотивира най-много – член на семейството, който стартира бизнес. Тогава си казах – аз правя това от 11 клас, пиша, споделям истории, не за един или два сайта, защо да не вложа енергия в нещо свое? И скочих. 

Детските градини
Това беше най-трудното, да събера читатели, които виждайки www.detskitegradini.com да кажат, както правят днес – това е сайтът за детски градини, я да кликна да почета 🙂

Имаше ли ясна стратегия в самото начало какво точно искаш да правиш с detskitegradini.com? И защо избра точно тази тема? 

Абсолютно целенасочено създадохме портала. 

Преди пет години заедно с моя партньор решихме да създадем наш сайт. Основната ни идея беше да пишем и споделяме с хората важните неща от деня, да пишем, както за хубавото, така и за лошото. Тъй като аз съм репортер по професия, логично се насочихме към новинарска платформа, но с определена ниша – семейството и по-специално детските ясли и градини. 

Установихме, че липсва каквото и да е синтезирана информация на тема детски градини – съвети, критерии за прием, списъци на градини, новини какво се случва в този сектор. Ако имаше информация, то тя беше хаотична. 

И до ден днешен получавам доста лични съобщения с казуси за кандидатстване, имейли на родители, дори правя и консултации по телефона. Мисля, че призванието ме намери.

Какво ти беше най-трудно през изминалите 5 години? 

Всеки, който е стартирал медия знае, че в началото е трениране на правопис. Нищо друго. Пишеш интересни статии, уж според теб, скъсваш се да четеш, да избереш интересна визия на сайта и пак 15 клика…

Търсиш да подариш яки награди и да натрупаш фенове, а събираш едва 200 лайка за 5 месеца…. Много е трудно да си глас в пустиня, да се наложиш като медия, и то нишова, с определена аудитория. 

Това беше най-трудното, да събера читатели, които виждайки портала да кажат, както правят днес – това е сайтът за детски градини, я да кликна да почета 🙂 

Снимка на Werner Moser от Pixabay
Снимка на Werner Moser от Pixabay

Чисто технически как се справи със сайта, имаше ли някакви познания по темата? 

О, тук мога да напиша книга „Как да си счупим сайта и да НЕ го оправим“. 

Стартирахме с WordPress. Какво ли знам аз за сайтове? Затова се доверих на мъжа ми, не сме плащали на специалист. Той пък се учеше в крак, с мен, и всяка спънка или проблем сами сме го решавали. 

Лошото бе, че исках да експериментирам на макс и ровех постоянно в настройките, инсталирах плъгини. А това чупеше сайта постоянно. Най-трудно бе за мен да се науча как да се справям с техническата част. 

Но след безсънни нощи, плач, яд и упорство, успях, защото понякога за назидание той ме оставяше сама да си оправям бакиите.

Отделно, да събереш над 150 градини в списък, който трябва да го обновяваш всеки месец, с градини, които не си вдигат телефона или питат ти кой си и с каква цел го правиш това, също беше много трудно. 

Мислеха, че съм от МОН и звъня да ги проверявам… 

Не ми помогнаха много и читателите в началото, мислеха, че съм частна градина и постоянно питаха колко ми е таксата. Отделно, имаше доста негативни коментари, когато пусках новини покрай Ковид пандемията. А партньорите, те идват с броя на феновете и качествената информация.

Снимка на SaadiaAMYii от Pixabay
Снимка на SaadiaAMYii от Pixabay

Сега, когато си по майчинство и реално отговаряш само за своя сайт, как менажираш времето си? 

Трудно, защото всичко е много условно. Ако е слънчево, сме навън и вилнея из двора. Уикендите е пълно с гости. Ако е дъждовно – ясно е – сядам на компютъра и няма мърдане.

През седмицата успявам да подредя работните ангажименти измежду памперсите за смяна и усмихнатите мигове, прекъснати от сладки дремки.

Редувам рекламните ангажименти с важните за отразяване новини. Но трябва поне 3 часа на ден да се отделят за сайта.

Катерина Ковачева
Катерина Ковачева

Реално ти мина от ролята на жена с малък бизнес в обувките на майка – предприемач. Какво би казала на жените, които се чудят дали ще се справят с няколко дини под една мишница? 

Ако не си повярвате сами, чудото няма да се случи. Разчитайте само на себе си за мотивация и вдъхновение. Това бих ги посъветвала.

Нищо свръх амбициозно, нито бих споделяла и “уау” цитатите от типа Мерилин Монро и Коко Шанел.

Успехът не е универсален и всяка една жена може да е успешна, без да се издига на пиедестал. 

Ще споделя и още нещо – грешки не бива да се спестяват, без тях успехът е като плейбек.

Отваряш си устата, без да имаш съдържание за публиката.

Снимка на Anrita1705 от Pixabay
Снимка на Anrita1705 от Pixabay

Каква промяна трябва да търси всяка една от нас като майка и професионалист, за да имаме работата на мечтите си, достатъчно време за семейството и малко за нас самите? 

Майката е като многоръката Шива, но

пожелавам на всяка жена разбиращ съпруг и любящо семейство. Без тези два компонента не може да имате нито време за себе си, нито успешен бизнес. Все пак сам човек не е за никъде.

А времето, прекарано със семейството е най-важното. За него винаги имаме възможност и желание, за другите две е по-трудно да се вместим в графика. 

Кате, благодаря за тази среща 🙂 Пожелавам ти много успех във всичко!

Ела да си поговорим:

F: Блогът на Джандева 

Инстаграм

Абонирай се за бюлетина на dzhandeva.com 

Please wait...

Благодаря за доверието! Очаквай всеки месец бюлетин с новини, интервюта и полезно съдържание. Фейсбук - Блогът на Джандева

 

 

dzhandeva.com е блог за кариерното развитие на жените и майките

В “Деца и кариера” разговарям с майки, които започват първата си работа след майчинството, успели жени със собствен бизнес, специалисти по човешки ресурси, кариерни консултанти.

Всички те са тук, за да ви подкрепят и вдъхновят по вашия път към любимата работа.

Нека заедно изтрием “или” – деца и кариера могат да вървят ръка за ръка.

Благодаря за доверието!

 

Как да стана блогър на пълен работен ден?

Адриана Манолова: Моята мисия е да дам добро финансово образование на децата

Виктория Миндова: Позитивното родителство превъзпита първо мен