“Нани, нани, бебе” е каузата, която промени живота ми

Последна промяна 23.10.2023

Майчинството ме научи да пускам контрола, признава Елена Чапалова 

Тази история започва абсолютно невинно – с едно бебе, което упорито отказва да спи. Но за Елена Чапалова, създател на „Нани, нани, бебе“ и лекар със сериозна практика зад гърба си, е много повече – това е началото на нейната кариерна промяна. 

От срещата ни си взех посланието, че никога не е късно да направим завой, без значение на колко години сме и колко голяма и силна кариера имаме. 

Разбира се, трудни моменти ще има, но вярвам, че формулата на Елена ще ви хареса –

“Не съм длъжна винаги да се справям. Позволявам си да съм слаба и уязвима.”

Приятно четене!

Здравейте, Елена! Познаваме ви като лекар със специалност “инфекциозни болести”. От 2019 година сте сертифициран консултант по детски сън и създател на „Нани, нани, бебе“ – първият в България център по детски сън. Какво бихте добавили към тази визитка? 

Определено не съм човек на титлите. Те са важни за мен, но искрено вярвам, че не ме определят като личност.

Затова към тази визитка бих добавила, че съм много динамичен, емоционален, борбен човек, който не търпи несправедливости и винаги търси лични и професионални предизвикателства.

Мечтая си да се развивам като социален предприемач също и се надявам, че в близките години ще мога да го осъществя.

С какво ви промени раждането на децата? Открихте ли  нови неща за себе си след като станахте родител? 

Може би като за всяка друга майка животът тотално ми се промени след раждането на децата. И тук не визирам това, че нямам възможност всяка вечер да излизам на театър и ли да се видя с приятелка.

С всичките предизвикателства на това да бъдеш родител (включвам тук и липсата на сън, отговорностите, които се стоварват върху всяка една майка, изборите, които трябва да правиш всеки ден)

майчинството най-много ме научи на това да пускам контрола. Да се стремя да живея тук и сега, а не вчера или утре.

Когато нямаш дете, лесно попадаш в този капан да съжаляваш за миналото или да се пренасяш постоянно в бъдещето, което винаги “ще бъде по-добро”.

Децата ме научиха да ценя най-вече днешния ден, защото го умеят перфектно. И да приемам! Да пускам ситуацията, когато тя не зависи от мен. И съм им много благодарна за този урок.

Трудно ли взехте решението да смените фокуса си и да оставите на втори план основната си професия? 

Истината е, че обожавам промени. Не мога да живея без тях. Но тази промяна при мен сякаш дойде съвсем спонтанно.

Дойде в един момент, в който се чудех дали ще успея и искам да продължавам да се развивам в медицината.

Голямото ни дете е със синдром на Даун и първите 3-4 години изобщо нямах възможност да работя, защото бях изцяло отдадена на това да му осигурим най-добрия възможен старт. Това отнемаше цялото ми време и беше невъзможно да го съвмещавам с динамичния и натоварен график на лекар.

Имах силна нужда да намеря начин да имам много гъвкав график, който да определям изцяло самостоятелно, с възможност да работя дистанционно.

А когато се появи вторият ми син, който изобщо не можеше да спи, на секундата реших, че ще се сертифицирам за консултант по детски сън.

Тогава не можех да си представям, че тази кауза ще заеме толкова голяма част от живота ми. Но животът често ни изненадва.

Как успявахте да съчетавате тежкия график на един активно работещ лекар с грижата за малко дете? 

Не, със Серафим това беше абсолютно невъзможно. Имахме по 8-10 занятия седмично – рехабилатитор, логопед, ерготерапевт и т.н.

Не беше лесно, но се радвам, че успях да съм до него през това време.

И с втория ми син планирах да се потопя в грижите за бебето и да не работя поне една година, но още

когато беше на 4-5 месеца започнах да се обучавам за консултант по детски сън, а когато навърши една година вече активно развивах “Нани, нани, бебе”.

Как се роди идеята за „Нани, нани, бебе“? 

Всъщност идеята се роди, когато видях какъв бърз ефект имаше корекцията на режима върху съня на втория ми син.

За една седмица от едно тежко изтощение с бебе, което се буди по 10-12 пъти на нощ и което заспива по 30-40 минути с рев, стигнахме до нормално ежедневие с много по-лесни приспивания и значително по-добър нощен сън.

Страшно много се вдъхнових и просто нямаше как да не се обуча, за да помагам и на много други недоспали майки. 

Как решихте, че идеята има бъдеще? Бяхте ли готова да създадете от нулата чисто нов проект и да станете жена-предприемач?

Във времето много пъти съм се замисляла, че би било интересно да се занимавам с предприемачество, но никога не съм получавала подкрепа от моите близки.

Въпреки че баща ми е бизнесмен, винаги съм чувала от моите родители, че аз не ставам за бизнес и трябва да си избера сериозна професия и да си работя спокойно. И донякъде вярвах в това!

Това, което ми помогна да се престраша да го направя все пак, е каузата, която стои зад “Нани, нани, бебе” – да помогна на много повече родители да имат по-щастливо и пълноценно родителство и да повярват, че да бъдеш родител не е равно на това да си вечно недоспал и изтощен.

С времето открих в себе си много предприемачески качества и осъзнах, че години наред те оставаха незабелязани от мен самата. Но точно каузата ми даде тласък да не се страхувам и да направя нещо ново.

Днес има много курсове и школи, в които да се учим на бизнес тънкости, но истината е, че много хора се отказват още преди да са започнали. Чувствахте ли се уверена или учихте всичко в движение? 

Изобщо не се чувствах уверена, обаче не спирах да търся информация. Още докато се обучавах за консултант, започнах да търся курсове за маркетинга и бизнеса.

Много неща се наложи да уча в движение и до ден днешен постоянно търся нова информация и се обучавам.

Откакто имам екип, работя много и върху това да съм ефективен лидер, който умее да вдъхновява и да се грижи за своите хора.

Миналата година кандидатствах и бях избрана за Лидерската академия за жени към “Съвета на жените в бизнеса”. Беше едно от най-добрите решения и научих страшно много неща там.

Какви са най-ценните ви уроци от натрупания опит до тук? 

Първите година и половина аз работих изцяло сама – създавах съдържание, участвах в много лекции за родители, непрекъснато консултирах много семейства.

Бях затрупана с работа, защото в България нямаше други консултанти, и в същото време движех всичко сама. Водих целия график, разпращах анкети.

Ако трябва да върна лентата, още от самото начало бих инвестирала пари в това да имам помощ и да делегирам много неща, за да съм по-фокусирана върху същинската част и да развивам своята експертиза. 

Ефективното делегиране и инвестиране за мен е важна част от това да си истински лидер и да си успешен в бизнеса, иначе просто потъваш в рутината.

Имам и един въпрос свързан с нещо към, което всички майки се стремят – постигането на баланс между кариерното развитие и родителската роля. Как изглежда личната ви формула? С какво не правите компромиси?

Личната ми формула е много проста –

вярвам, че единственият вариант да отгледаш истински силни личности, които са наясно със себе си, отговорни към обществото, емпатични, с добри умения в житейски и емоционален план, е да бъдеш такава личност!

И за всяка майка това означава различни неща. За мен беше ключово да разбера какъв тип човек съм и какъв тип майка искам да бъда.

И да приема факта, че аз съм жена и майка, която работи много и се развива постоянно.

Със сигурност в някои отношения това ощетява моето семейство и децата, но пък това, че усещам удовлетворение и радост от това, което правя, няма как да не стига и до тях.

Виждам и знам, че има майки, които усещат същото удовлетворение и от това да се отдадат изцяло на семейството.

Аз не съм от тях, но избирам да го приемам и да давам всичко от себе си на децата в тези моменти, в които сме заедно.

Какво си казвате, когато ви е трудно? 

Отговорът ми може да ви прозвучи парадоксално.

Но това, което ми помага в най-трудните моменти, е да си кажа, че не съм длъжна винаги да се справям. Да си позволя да съм слаба и уязвима.

И много често това намалява напрежението и ти дава сили да продължиш напред. 

В какво търсите подкрепа и опора? 

Винаги намирам подкрепа и опора в истинските емоции и отношения, които са с приоритет за мен пред всичко останало – работата, бизнеса и професията. Както казваше лисицата в “Малкият принц”:

“Най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите”. 

И това най-същественото, никой и нищо не може да ти отнеме. Това е достатъчно, за да продължа напред!

Елена, благодаря ви за това интервю! Пожелавам ви много успехи по пътя!