Ани от „Светът на Ники“: Важно е да научим децата си на емпатия

Последна промяна 03.05.2022

Всяко дете има нужда от щастлива майка, а не от жертвата, в която се превръщаме

“Родих Ники, когато бях на 21 години. В очите на повечето хора и специалисти изглеждах много малка, супер несериозна и неопитна.”, спомня си Анелия Карамфилова.  

Много бързо разбира, че време за губене няма – веднага след раждането, започва и битката за живота на бебето. 

Десет години по-късно, Ники се усмихва от клипчета и снимки и вдъхва надежда на стотици семейства и деца със СОП. 

А Ани създава страницата „Светът на Ники“, за да “избяга” от стреса, на който са подложени повечето родители на деца с увреждания.

Днес тя отговаря на десетки писма с молба за съвет и опора, а отскоро учи и за ерготерапевт. 

За мен е чест да ви запозная 🙂 

Това интервю е част от поредицата, посветена на майките и техния бизнес. Ако искате да ми гостувате напълно безплатно, можете да ми пишете на dzhandeva/at/gmail.com

Приятно четене!

Ани, здравей 🙂 Сърдечни благодарности, че прие поканата ми! Обичайно в началото моля всеки мой гост да се представи – какво ще ни разкажеш ти за себе си?

Здравей, Алекс. Много ти благодаря за поканата. Аз съм майка на едно прекрасно и любознателно дете, а в момента очаквам второ. 

Първото ми дете Ники ме вдъхнови да създам блога „Светът на Ники“, където качвам авторски образователни материали за деца със специални потребности. 

А от една година съм и горд собственик на онлайн магазина www.nikisworld.com за авторски образователни игри, които са подходящи за деца със специални потребности и не само.

Kак се роди идеята за “Светът на Ники”? Кога почувства, че това, което създаваш специално за детето си може да е от полза за още много семейства? 

Преди да създам страницата качвах снимки  с игрите, които правех за Ники в личния си профил. Приятелите ми споделяха снимките ни и изведнъж започнах да получавам много покани от непознати хора, предимно други родители или педагози. 

Получавах въпроси за подходящи игри за деца със СОП, затова реших че е време да обединя всичко, което споделям на едно място. 

Другата причина да създам фейсбук страницата е, че имах нужда да „избягам“ от стреса, на които са подложени повечето родители на деца с увреждания. 

Исках да покажа на другите родители, че никога не е твърде рано или прекалено късно да започнат да работят с децата си.  

Родителството определено е най-трудната и възнаграждаваща работа, която някога съм имала. Именно то ми донесе още повече радост, помагайки на други родители. Надявам се моите приключения като родител и ерготерапевт да помогнат и на вас.

Сигурна съм, че имаш много отзиви от подкрепени с надежда и вдъхновени от теб родители. Можеш ли да разкажеш какво най-често споделят с теб? 

Благодаря ти за прекрасните думи <3 Наистина много родители ми пишат или звънят, и на мен ми е изключително приятно да общувам с тях. Повечето от тях ми благодарят за всички идеи, които споделям и за позитивизма, с който ги зареждам. 

Други родители виждайки напредъка на Ники ме питат за терапиите които правим, както и за съвет по какъв начин да са полезни за децата си. 

Напоследък един от  най- задаваните въпроси е свързано с образователната система и това как да намерят подходящо училище за дете със СОП.

Доста често получавам и запитвания за индивидуално подготвени дидактични игри, които са съобразени с възможностите на детето. 

А ти самата в началото от къде търсеше информация, за да бъдеш полезна на Ники – и за терапията, и за обучението? 

Родих Ники, когато бях на 21 години, в очите на повечето хора и специалисти изглеждах много малка, супер несериозна и неопитна.

Успях да ги убедя в обратното като постоянно ги питах какви занимания  да правя вкъщи с Ники. 

Доста от специалистите ми позволяваха да присъствам и по време на часовете, после започнаха да ми дават обратна връзка след всяка терапия. Даваха ми насоки върху какво да работим, а това за мен беше изключително полезно. 

Но сякаш тази информация не ми стигаше исках да знам повече. 

С времето започнах да търся идеи от чуждестранни специалисти в интернет, закупих си книги по логопедия, книги за ерготерапия и т.н. 

Много ми харесаха тези твои думи: “Като майка на дете със специални потребности се налага постоянно да водя битки с най-различни хора, институции и с учители. Но най-голямата борба водя със себе си, защото искам да съм сигурна, че правя всичко необходимо за детето си.” 

Какво би казала на родителите, които минават по сходен път? 

Всеки един родител води борба със себе си и се пита дали прави достатъчно за детето си, независимо дали детето му има увреждане или не.

За съжаление, обществото поставя етикет на майките на деца с увреждания и ги кара да се самосъжаляват, жените престават да бъдат себе си и се превръщат в “жертви”. 

Като човек, който е преживял много трудности и е извоювал много битки бих им дала съвет да вярват в себе си и  във възможностите на децата си.

Всяко дете е уникално и за да успява има нужда от щастлива майка, а не от жертвата в която се превръщаме.

Знам, че е изключително трудно, но за децата ни е важно да живеят в една хармонична семейна среда, за да бъдат спокойни и успешни.

И може би най-важният въпрос – как се промени Ники с годините? Как напредва той? 

Ники с годините се промени наистина много, благодарение на снимките и видеата виждам колко е напреднал. 

С времето грубата и фината моторика много се развиха, подобриха се разбирането и говора  му, става все по самостоятелен. 

Има още много цели за постигане и вярвам, че с много упоритост и работа ще ги постигнем заедно.  

Силно вярвам, че един ден ще е готов и напълно самостоятелен младеж.

Разбрах, че учиш за ерготерапевт и те поздравявам, че намираш сили и за това. Как се справяш с още една задача в ежедневието?  

В стремежа си да науча повече и да бъда полезна за детето си, се записах да уча за Ерготерапевт. Лекциите ми са съботно – неделни и докато уча моят партньор поема грижите за домакинството и за детето. 

Благодарна съм му за подкрепата и помощта която ми оказва, за да мога да следвам мечтите си.

На моменти е много трудно, но по време на обучението си с изненада разбрах, че повечето преподаватели и колеги знаят за блога ми,  това ме мотивира адски много да продължа напред. 

Ерготерапията ми показа, че всичко което досега съм правила за Ники е правилно, не мога да опиша удовлетворението и радостта си.

Какво може да направи всеки един от нас, за да създадем един по-хубав и подкрепящ свят за нашите специални деца? 

За да създадем по- хубав и подкрепящ свят за децата е необходимо родителите да са добре информирани.

Трябва да се променят нагласите и убежденията не само на родителите, но и на всички участници в образователната система. Личния пример, който може да дадем на децата си е най – добрият.  

Ако детето ви има съученик със специални потребности  и се чувства изолирано, проучете силните му страни и организирайте събитие, където да може да се изяви. 

Така освен, че ще го накарате да се почувства подкрепено, ще дадете пример на децата как да се грижат един за друг и как да създадат приятелство. 

Важно е да научим децата си на емпатия и да знаят, че всеки човек има правото да бъде различен и уникален.

Ани, благодаря сърдечно за това интервю! 

Ела да си поговорим:

В “Деца и кариера” разговарям с майки, които започват първата си работа след майчинството, успели жени със собствен бизнес, специалисти по човешки ресурси, кариерни консултанти.

Всички те са тук, за да ви подкрепят и вдъхновят по вашия път към любимата работа.

Нека заедно изтрием “или” – деца и кариера могат да вървят ръка за ръка.

Благодаря за доверието!

Вижте още:

Майките на деца с увреждане заслужават уважение

“Нани, нани, бебе” е каузата, която промени живота ми

Запознайте се с Данила Иванова – майка на 6 деца и учител по призвание 

Дияна Антова: Всичко е лично – никога не пиша за нещо, което не харесвам