Ели Мантовска: Уча се да се грижа за себе си

Последна промяна 20.01.2023

Запознайте се с Ели Мантовска  –  кариерен консултант и майка на 3 деца. 

Започнахме с най-важното – как да работим дистанционно, докато се грижим за децата? В кои капани падаме най-често и има ли начин да си ги спестим? 

Постарахме се да бъдем полезни  – Ели разказа с конкретни примери какво помага при нея в най-трудните ситуации. 

За финал отворихме темата за вината, от която малко родители се спасяват. “Не се справям! Провалям се! Срам ме е от мен самата” – можем ли да сложим точка навреме и да продължим напред по-мъдри и с повече любов?  

Ели казва, че можем и сподели своя личен опит. 

Ели, здравей 🙂 Как успяваш да работиш от дома с децата? Кое ти беше най-трудно в началото? 

Привет на всички, които отделят от времето си, за да се включат в нашия разговор. Така го виждам – като отворен разговор. Всеки родител има какво да сподели по темата за работа от дома с децата. 

Истината е, че не успявам.

Или поне със сигурност не с такова качество, концентрация и количество крайни резултати, колкото бих искала. 

Три неща ми помагат, когато се плъзна в спиралата на самообвинението („Нищо не си свършила днес!“) или самосъжалението („Пак ще лудна сама с децата цял ден, ще изостана с още куп задачи, ще ми е невъзможно да наваксам“):

Да си напомня кое е важното за мен. 

Преди 3 години се изправих челно срещу този въпрос и за първи път безапелационно поставих семейството на първо място. В семейството включвам и себе си 😊 Трябваше да реша връщам ли се на работа, което значи поне 9-10 часа отсъствие от дома, преумора и по-малко време с децата. 

Или да остана у дома и да работя по собствени проекти. Беше ясно, че от ръководене на програми за 5-6 милиона евро ще сведа мащаба до каквото ми е по силите да правя сама и през партньорства с други хора на свободна практика. 

Когато ме обземе гняв, че за поредна седмица децата са болни или се възстановяваме след болест и трябва да си пренаредя приоритетите, си казвам:

„Аз избирам това“.

Така някак запазвам усещане, че изборът е мой, че имам контрол над ситуацията. Това ми дава сили. И кафето. Кафето също ми дава сили 😊

„И това ще мине!“

Ако съм изпълнена с негодувание и срам, че за пореден път отлагам среща или предоговарям краен срок – все неща, които предишното ми аз презираше и намираше за слабост и несериозност – си напомням, че съм в такъв период и това не ме определя като непрофесионалист, а като човек, който все още дава най-доброто от себе си, само че при други обстоятелства. 

Като се старая да прекъсна културата на прекъсване, която цари/ше у дома. 

Това ми беше най-трудно в началото. Свикнала съм да полагам усилия, къде успешно, къде не,  да съм концентрирана за дълги периоди от време. С някаква болна гордост обяснявах преди години как не пия вода, за да не се налага да ходя до тоалетната и да прекъсвам работата си. Да, сега го споделям със срам и капка самоирония.

Е, всеки родител знае, че да вършим нещо без да ни прекъсват поне 20 минути е цяло щастие.

Всички знаем как напрежението се покачва, когато имаш конкретна задача и не успяваш да я свършиш в срок. После доработваме до късно през нощта, трупа се умора, ставаме раздразнителни към всички около нас. Как да се погрижим за себе си в такъв момент? 

Уча се да се грижа за себе си. Трудно е. Сложила съм си аларма в 22.30, за да ми напомни, че е време да спя. Опитвам да намалявам светлините още от 19 ч и да огранича ползването на екран само до слушане на аудио. Старая се да заменя гледането на филм с разговор с партньора. Опитвам да медитирам, да си пиша дневник, да си напомням кое е важно. Звучи страхотно. Нали?

Да, ала успявам да го постигна най-много в половината вечери. 

Наскоро стоях до 2.20 през нощта, за да довърша един доклад за Украйна. Защото си бях планирала да работя два дни преди крайния срок, но трите деца се разболяха, едно вдигна над 40 градуса температура, избухна войната, тревожността ми скочи и дори и да намирах време – нямах сили да се фокусирам. 

С огромни усилия успях да го довърша и предам. На следващия ден бях много изморена и всичко ме дразнеше. Стигнах до там, че се разплаках в банята под душа. От умора и безсилие. След това ми олекна.

Много обичам звука, аромата и гледката на кафето, което се стича от машината в чашата. Ползваме кафе на зърна, понякога стискам кафето в ръка. Всъщност, това е пример как чрез активиране на сетивата, можем да се заземим и да се върнем от тревожните мисли към тялото. Към тук и сега.

➡️ Виктория Миндова: Позитивното родителство превъзпита първо мен

Как могат да помогнат работодателите, за да улеснят служителите с деца, които работят от вкъщи?  

Много хубав въпрос! Занимава ме от доста време, наскоро правих проучване по темата и силно се откроиха думите от една статия на „Галъп“ от началото на пандемията: работодателите да подходят с „изключително разбиране и съчувствие“ към служителите със семейства. 

Ако има нещо добро от пандемията, то е, че работодателите си дадоха сметка за множеството роли, които служителите им носят.

Нормализира се и темата за психичното здраве, дори някои организации започнаха да поемат разходите за психологическа подкрепа на служителите и техните близки. 

В някои компании се разпозна и важността на ролята на бащата – те предоставят отпуск по бащинство, който е изцяло заплатен. Той е в допълнение към 15 – е календарни дни, дължими по закон.

В някои случаи става дума за 2 – 4 месеца, които бащата може да ползва до навършване на 1.5 г на детето и да бъде с майката, която е в майчинство. 

➡️ Кои са любимите социални придобивки на майките

Може би е хубаво да кажем две думи и за хората на свободна практика и майките с малък бизнес. Съществува илюзия, че на тях им е по-лесно с работа и деца, защото сами са си шефове. Аз мисля, че не е вярно, ти на какво мнение си?

О, присъединявам се към теб!

Дори смятам, че е по-трудно за жените на свободна практика или собствен бизнес. Много ми допада думата „предприеМайчинство“, мисля че е измислена от Теодора Рускова. 

Много жени откриват своето призвание след раждането на детето, не сме ли и ние с теб така? 

Мисля, че причините се крият в това, че се изправяме пред нуждата за самоосъзнатост, когато станем майки.

Наскоро в една от групите от семинара „Как да се справим с гнева и вината“ една дама сподели, че винаги се е чудила как след раждането е открила у себе си черти на характера, мисли и чувства, за които не е подозирала. 

Майчинството ни провокира да преоткрием себе си. И често се раждат и нови идеи за професионално развитие. Тогава се учим да клонираме себе си 😊 Май само това работи 😊 

Всъщност тук имам за себе си два урока:

по-малко е по-добре и не е срамно да поискам помощ.

Не знам дали заради пандемията и оставането повече у дома, заради това, че се старая да работя с деца около мен или друго, но от месеци се боря с усещането за мозъчна мъгла. 

Тръгвам към хола и докато стигна, вече съм забравила защо съм там. Познато ти е, нали?

Може би жените, които работят за себе си са най-силно засегнати от този „мултитаскинг“, който постоянно ангажира и обърква мислите ни.

Опитвам да си правя сесии с пълна почивка и „гледане в една точка“, с медитация. 

В началото точно в тези моменти ми идваха „гениални“ бизнес идеи и прекъсвах, за да ги запиша. Поговорих с хора, по-опитни в медитацията от мен и ми обясниха, че това е моят „маймунски ум“, че е показател, че мозъкът ми е претоварен с мисли. И ме посъветваха да не се поддавам да прекъсвам и записвам. Ако са наистина ценни идеи, ще се върнат при мен в по-подходящ момент. 

Но ми се иска да направя и едно уточнение.

За мен жена-предприемач е всяка жена, която жонглира с куп роли.

Предизвикателствата пред жените-предприемачи са най-разнообразни и макар на пръв поглед да си приличат – как да балансираме всички задачи, как да съчетаем личен живот и работа, как да се освободим от чувството, че където и да идем, носим работата със себе си, всяка от нас преживява трудностите по своему. 

И много се радвам на тази общност, която ти създаваш и в която улесняваш диалозите между нас, даваш ни шанс да се подкрепяме взаимно.

Силните жени дават сила на други жени. Когато си взимам глътка вдъхновение от историята на някоя силна жена, си взимам и сили да се справя с много повече. 

➡️Велимира Великова: Търсех какво ще ме извади от въртележката на майчинството

Имаш специална статия в твоя блог за работата от дома и грижата за децата – какво би добавила като идеи днес? 

Чудесна покана да актуализирам статията – не съм спирала да експериментирам у дома и с клиенти 😊 Ето веднага три неща: 

1. На балкона – изведете децата на балкона, седнете на прага с лаптопа и напишете отлагания имейл на (сравнително) спокойствие. 
2. В банята – вана или душ за детето през деня? Да изкъпе играчките? Защо не! Може би това е моментът, в който може да свалите капака на тоалетната чиния, да седнете на него и да си запишете петте идеи, които цял ден ви се въртят в главата
3. Слушалки и/или качулката – ако шумът и/или хаосът от игрите на детето ви разконцетрира, натоварва и краде от енергията ви, помислете дали като си държите слушалките на ушите (без да слушате нещо) няма да го омекотите. Или като си сложите качулка – ограничава зрителното поле и шума. 

Не мисля, че безопасността на децата е компрометирана – и в трите случая сме наоколо. 

И за финал – как да намалим чувството за вина, което ни връхлита, защото според нашите лични критерии не се справяме добре нито с работата, нито с времето прекарано с децата. 

Ох, наистина много труден въпрос. Аз не съм се справила с вината. Но започнах да осъзнавам, че не е и нужно. Стига да не затъвам в нея и да се съвземам сравнително бързо, тя може да е помощник. Подсказва ми кое е важно.

Д-р Хаим Гинът, на чиято книга е кръстен Читателски клуб Детето и ние, казва: „Вината, както и солта е необходима подправка към живота, но никога не бива да се превръща в основно ястие”. 

Вината е особено честа при морално отговорните хора. 

Опитвам да се спра, когато се хлъзвам в спиралата й. Д-р Лора Маркам говори за „асансьорната шахта“ – онова стремглаво чувство, което ни носи надолу към срама, към ужаса, че не сме достатъчно добри, към първоначалния страх от смъртта, защото „не ставаме за нищо“, ще бъдем отхвърлени, ще се погубим. 

Когато успея да се спра преди вината да се е превърнала в срам, празнувам. 

Представям си го като да отворя вратата на дома си посред зима с много сняг. Пред мен има утъпкана пъртина и безкрайно много сняг, висок до кръста ми. В някои моменти избирам пъртината – заученото поведение е лесно.

Но след няколко крачки съумявам да се върна и да тръгна през снега, за да създам нова пъртина – тази на прошката от мен за мен.

Достатъчна съм. Всяка от нас е достатъчна. И прекрасна, независимо от това, което (не) успява. 

С всяка жена, с която сме разговаряли по темата, стигаме до едно и също: в какво се мери успехът?

А щастието? Може би в дълбочината на този отговор всяка от нас намира техника за справяне с вината. 

Ели, сърдечно благодаря за този разговор! За мен беше удоволствие 🙂 

 

Ела да си поговорим:

Виж още:

Христина Янева-Хедра: Мечтайте на едро, дръжте погледа си право в целта и пълен напред!