Практично – идеи за работа от вкъщи за майки

Никола Янчовичин е създател на специализиран блог, фокусиран върху различните видове пасивни доходи.

Разговаряхме специално за възможностите, от които могат да се възползват майките. 

Никола, здравей, благодаря ти, че прие поканата ми. Откъде дойде идеята ти да пишеш за пасивни доходи? 

Здравей, Александра. 

Блогът ми „Пасивен доход” се породи в доста труден етап от живота – нужно ми беше нещо, което отново да ми вдъхне увереност.  Реализирането на трафик към какъвто и да е сайт си е предизвикателство.

А и на български език определено липсват обучителни материали за реализирането на доход чрез мрежата.

Черпейки от моя опит, аз реших да пиша за всичко, за което съм узнал – от онлайн маркетинга, работата на свободна практика, печеленето чрез авторско право, създаването на сайтове, най-различни бизнес идеи и какво ли още не, стараейки се да превърна блога ми в най-авторитетния в България на тема онлайн и офлайн доходи.

Какво би препоръчал на моите читатели? Какви възможности има за работа от вкъщи за майки? 

Търсенето винаги трябва да започне след трезва преценка на притежаваните умения. Като тук „умуването” трябва да е разширително.

Те трябва да преценят какви са техните силни страни и качества. Или върху какво трябва да наблегнат, за да се преквалицират.

Защото доходите чрез мрежата не се реализират лесно. Има доста фактори, като най-малкото е къде живееш.

Не може просто да кажеш – „Попълвай анкети в англоезични сайтове, там се заплаща за това”.

Заплаща се, ала твърде малко /и то ако се реализира някакво голямо количество прекарано време/ и това е само опция за хора, които живеят в големите държави, с висок стандарт на живот, като САЩ, Канада, Австралия , Великобритания и други. 

За това, ще се повторя, но трябва да се прецени през призмата “какво човек може и какви са му познанията”. 

Има хубав глас – страхотно, може да озвучава аудикниги в Амазон. Има познания по фотомонтаж, рисува страхотно – защо не се пробва като дизайнер?

Ако IT нещата  са му „тъмна Индия”, но пък е сръчен в ръцете – защо да не изработва ръчно направени предмети?

Трябва да се забравят думите „аз не знам“ и „аз не мога”. 

Владееш само руски език /например/ – започни проучването си от интернет гиганта в Руската федерация „Яндекс”. Той позволява хора да правят микроздачи срещу заплащане, има своя услуга за споделяне видеа, услуга за куриране на съдържание /Яндекс Зен/, в която може да се печели от реклама. 

Говориш турски добре и искаш да продаваш нещо – виж турската платформа за търговия „Хепсибурада”.

Знаеш, че в България има уникални продукти, които няма да имат аналог и конкуренция в държави с висок стандарт на живот като Япония и Южна Корея  – само трябва да напишеш в търсачката „Amazon Japan”, „Rakuten” или “Coupang” /за Корея/.

Откъде да започнат с търсенето на такава работа – можеш ли да насочиш към актуални статии, в които си обобщил съвети?

Може да започнат, преглеждайки така наречените платформи за дистанционна работа – като Upwork, Fiverr, Peopleperhour, Freelancer, Truelancer, Proz (за преводачи), Freeup.

За почти всяка платформа съм направил отделно ревю в моя блог; като списък може да ги намерите в следната моя статия: „Работа от вкъщи за майки”.

Как да се ориентират, че предлаганата работа онлайн е сериозна и ще получат заплащане за нея? 

Повечето от тези платформи оперират на следния начин – те свързват само купувачи и продавачи на услуги.

Услугите може да бъдат предлагани еднократно или са такива, които продължават във времето.

Да речем: някой предлага написването на статия от хиляда думи на английски език на определена цена. Като купувачът плати, то продавачът получава известие и започва да работи по поръчката. След като я изпълни, то купувачът я преглежда и евентуално може да я одобри.

При по-дългите проекти купувачът си е „скачил” метод за разплащане и като продавачът му е начислил определен брой часове чрез специализирана програма, то тогава има разплащане.

Т.е. има методи за защита и на двете страни.

Разбира се, трябва да се помни, че платформите са само „пазар” – т.е. мястото, в което има контрол. 

Но трябва да се внимава за какво ще се канидатства, както и как.

Никога не трябва да се предлагат безплатни мостри  /да речем да напишете дадена статия по дадена тема, само за да Ви тестват/ или да се участва в съмнителни работи. 

Друг аспект, който трябва също обезателно да бъде преценен е спазването на дънъчното и осигурително законодателство.

 

Можеш ли да споделиш препоръки за афилиейт маркетинга? 

Афилиейт маркетингът е една най-утвърдените възможности за печелене в мрежата. Защото това е форма на комисионерство.

Сайтове, които предлагат стоки и/или услуги предлагат комисонна, ако някой афилиат /човек, който ги промотира/ привлече нов купувач чрез специални линкове/банери/кодове за отстъпка. 

Поръчката трябва да е направена в рамките на определен времеви период, който стартира в момента, когато някой е кликнал върху линка/банера или е използвал кода на отстъпка.

Компаниите, които предлагат афилиейт програми печелят, защото към тях се насочва един поток от посетители, които може да направят поръчка. А този поток, ако те трябваше да привлекат сами, то може да им струва доста средства – било то за да направят подходящото съдържание или да си платят за реклама.

Всеки може да стане афилиат  и да предлага най-различни неща, наистина „небето е границата”. Като понякога даже комисионната, която може да се генерира е такава, която се изплаща многократно /понеже някой е закупил дадена услуга/.

За да е успешен човек като афилиат, то трябва да има:

А) присъствие в интернет, което да „привлича” определена прослойка от хора

Б) да промотира на тези хора качествена стока/услуга, която те да закупуват. Звучи адски просто, но изпълнението е предизвикателство, защото има много голяма конкуренция.

Хората си мислят, че всеки може да продава. Всъщност далеч не е така.
Хората си мислят, че всеки може да продава. Всъщност далеч не е така.

Има още една тема, по която не съм специалист, но виждам, че си писал – дропшипингът. Актуален ли е още като възможност и би ли го препоръчал? 

Дропшипингът e модел, който на първо четене не е сложен като бизнес концепция – поръчките, които са направени от дадени клиенти на даден електронен магазин или платформа всъщност биват изпълнявани в цялост от трети магазин, платформа или доставчик.

Традиционният дропшинг, този, който бива усърдно промотиран се базира на така наречената „спонтанна поръчка” – някой вижда чрез платена обява даден артикул, към който уж има интерес. 

Ако някой четящ блога ти реши да подходи по този начин, то най-вероятно ще загуби пари, защото  е нужно внимателно тестване и преценка дали ще има поръчки.

Тук идват уменията по маркетинг – целта е чрез похарчения бюджет за реклама да бъдат достигнати най-много заинтересовани хора. И от тях да се събере най-много последваща информация – да речем, те трябва да станат абонати по имейл, да последват страницата на електронния магазин в социалните мрежи и т.н. 

Освен това, идват и чисто практическите въпроси по обслужването на клиентите – преди да са поръчали, гаранционното и извънгаранционното. Да, някои доставчици поемат и тази част, но ако искате да сте успешни, то трябва да следите и за това. 

Друго, което е много важно и често се пренебрегва са самите доставки. Ако изпълнителят на Вашия магазин е в Китай, а клиентите Ви са базирани в Европа, то за колко време ще достигнат продуктите до тях. Ще бъдат ли спрени на митница и т.н.

Последният много важен аспект от дропшипинга са чисто бюрократичните спънки – като начисляване на косвени данъци (като ДДС и данък при продажбите в САЩ), митническо освобождаване (ако има такова), спазването на правата на клиентите (като правото им на отказ от направена поръчка), защитата на личните им данни (ако клиентите Ви са в Европа, а ползвате някаква информационна услуга в САЩ за поддръжката на електронния магазин, то трябва  пак да спазвате регулациите) и какво ли още не.

Нашето законодателство не признава кредото „аз само да се пробвам; аз съм физическо лице и това май не ме касае” – щом продавате, то трябва да спазвате всичко това. Иначе може да бъдете глобени.

За това, ако трябва да дам съвет относно дропшипинга, то той би бил, че трябва да се подходи много внимателно, да се премисли стратегия от гледна точка от къде ще идват посетителите на сайта/ профила в платформите на електронна търговия (т.е. ще плащате ли за реклама или не), как трябва да се оползотворява всеки потенциален посетител максимално и т.н.

Защото дните, в които ще направите магазин за гривни, които всъщност струват долар по китайските сайтове, са отдавна отминали.

Можеш ли за финал да обобщиш кои са най-разпространените измами, когато човек си търси работа онлайн и за какво да внимаваме?

Доста трудно е да се обхванат в рамки измамите, които битуват в мрежата при работата онлайн. Ако нещо звучи прекалено хубаво, за да е истина, то най-вероятно не е.

Затова:

  • не работете безплатно под каквато и да е форма, освен ако не извличате и Вие някаква друга ползва;
  • не приемайте да комуникирате извън платформата за дистанционна работа – това нарушава правилата за нейното ползване (за което платформата може да ви глоби);
  • ако искате да сте сигурни за получаването на плащането, то ползвайте само платформите – те имат солени такси /взимайки понякога до 20 процента от стойността на проекта/, но поне ще сте защитени и ще си получите парите;
  • четете дребния шрифт, ако искате да ползвате всякакви „благинки” – като безплатни пробни периоди, право на отказ и възстановяване на средства;
  • ползвайте предплатени, дебитни карти и виртуални банкови сметки, като не дръжте много средства. Така, дори и да не спазвате „виртуална хигиена” и кликате на каквото Ви попадне – не може да бъдете „обрани до шушка”.
  • не си давайте личните данни и достъпа до профилите в платформи за работа/сайтове за разплащане на трети лица срещу комисионни/награди/възнаграждения  – това е измама.

Джандева блог за кариерно развитие