Мег Коновска: Животът е хубав и пълен с чудеса

Последна промяна 25.10.2022

Здравей, Мег 🙂 Познаваме те като художник и дизайнер – с какво се занимаваш в момента?

Здравей, Алекс, и огромно благодаря за поканата в твоя блог!
Освен бакалавър от родното НБУ, аз съм и магистър по изкуствата от Central Saint Martins College of Art and Design към University of the Arts – London. 

В Лондон живях 7 години, но по време на една ваканция тук в края на 2016 (след като бях вървяла по Ел Камино де Сантяго) се запознах с мъжа ми и през 2018 се завърнах дългосрочно. 

От началото на годината наблягам повече на рисуването, а графичния дизайн го ползвам предимно като поддържащо умение за собствените си проекти, макар че не отказвам и поръчки – стига да не са спешни. 

Изложбата „Кинтсуги“ на Мег Коновска превръща трудностите в нови златни възможности

Как те промени майчинството? 

Много сериозно ще излъжа, ако тръгна да разправям как всичко е цветя и рози. Майчинството за мен е една сериозна школовка по какви ли не нови дисциплини, някои от които ме хванаха напълно неподготвена. 

Първата година ми беше особено трудна,

поради системното недоспиване, коктейла от хормони, стрес, намалено движение, екзистенциална криза, свързана с новата ми роля на майка. 

Не знаех какво искам;

костваше ми доста, за да приема, че очевидно няма да имам енергия да жъна професионални успехи, паралелно с дундуркането на Нейно Височество, поне не с темповете от по-рано. 

Трябваше да спра да се сравнявам, не само с легендарните преуспели дами,

съумели да въртят работа, домакинство, социални контакти и няколко деца едновременно, но и със себе си от преди майчинството. Чудо на чудесата – светът продължи да се върти и без моята помощ!

След това дойде потресающият тежък „бебертет“,

който в нашия случай продължи от 1г. 8 м. докъм 2 г. 4 м. То не беше тръшкане на земята, неистов рев до изпотяване, ритане – и то защо? Защото не може да си извади ръкава на якето, а ако аз се осмеля да ѝ помогна, става още по-лошо. 

Да, надявах се, че моето дете ще прескочи този иначе очакван период, или поне ще го изкара незабележимо (като мама си). Такова изпитание за търпението, усещане за безсилие, паника и гняв, че не знам какво да правя и как да подходя… слава Богу, че мина. 

Но сякаш точката на пречупване дойде в момента, в който приех за себе си, че не съм перфектната майка – и спрях да се самообвинявам и да опитвам да бъда такава.

Повтарям си, че твърде скоро тези моменти ще са само спомени и по-добре да се отдам максимално пълноценно на времето с детето, докато е още мъничка.   

Диди Тасева: Майчинството ме научи да отсявам дребните грижи от важните неща

Намери ли начин да продължиш с работата след като роди дъщеричката си?  

Вече споменах, че ми се наложи да преглътна гордостта и предразсъдъците, както и личните си очаквания по отношение на работата, след като станах мама. 

Важното е да си откровен със себе си и да си дадеш сметка кои са ти приоритетите, кое ти е важно и с кое си склонен да направиш компромис. 

Когато момиченцето ми беше на годинка и малко, взех една поръчка за илюстрации, които започнах на ръка. Затворих се в едната стая и започнах тихомълком да си рисувам, след като Височеството заспи. 

Една вечер обаче тя се събуди без да се усетя и дойде право при мен.

Моливите ми бяха моментално набарани и размятани и тогава благодарих, че съм била достатъчно предвидлива да избера суха техника. Но кутията с моливи прибрах и довърших илюстрациите дигитално.   

Когато платеното майчинство изтече, се регистрирах като свободна професия, за да реализирам издаването на книгата си „33 – каталог на въображението“, базирана на първата ми концептуална изложба. 

Чак след като детето започна да ходи на градина – макар и за половин ден, започнах да се завръщам по-успешно към работата.

Вече твърдо се бях ориентирала към дигиталната среда, за да избегна други подобни случаи, в които да се чудя как да овардя материалите си от изяждане. 

В момента е доста по-лесно, мъжът ми много помага, като извежда малката на дълги разходки, но и тя е доста по-съзнателна и разумна.

Разбира се, има моменти, в които ревнува и иска цялото внимание от мен, дърпа ми телефона от ръцете, захлопва ми капака на лаптопа и други такива изблици, които са напълно нормални. 

Как постигаш тази настройка – да преминаваш едновременно с усмивка и дълбочина над все по-сложния и объркан делник?

По принцип гледам да не се вземам твърде насериозно и ако мога да гледам на нещата откъм веселата им страна. 

Големият психолог Виктор Франкл отбелязва в книгата си „Човекът в търсене на смисъл“ хумора като един невероятен инструмент да се дистанцираш и преминеш по-лесно през трудните моменти. 

Способността да се самоиронизираш, дори и понякога да проявяваш черен хумор, ти дава перспектива на страничен наблюдател, от която можеш да видиш нещата различно.

Отношението ми не е било плод на рационализация, а на вътрешно усещане – как аз се чувствам добре. 

Опитвала съм и да се държа „сериозно“, без да се шегувам – не, че не умея, но не ми е приятно и се чувствам не намясто, сякаш не съм „аз“.

Христина Янева-Хедра: Мечтайте на едро, дръжте погледа си право в целта и пълен напред!

Как преминаваш през по-ръбатите дни? 

Трудни моменти имам, разбира се, както всеки човек. Но се стремя вместо да си скубя косите, да си късам дрехите и да си посипвам главата с пепел, да направя нещо по въпроса, че да променя ситуацията. 

Понякога пиша в един тефтер писма до арменския поп (pop@armenia.com), в които изброявам оплакванията си и изисквам незабавно съдействие от негово високо духовенство, а най-забавното е, когато той вземе, че ми изпълни разпоредбите. Веднъж срокът на изпълнение беше в рамките на няколко часа. 

Чисто психологически този механизъм действа, защото натрупаният стрес и напрежение се освобождават, когато ги напиша на хартия –

особено с тази нотка на абсурдност, като се позволява на съзнанието да се насочи към разрешаването на ситуацията. Изписването и формулирането на желанията пък кани възможностите да дойдат при теб.

Подобни (и различни) творчески методи са разгледани от Ивинела Самуилова в книгите от поредицата „Животът може да е чудо“, в които вдъхновител е психологът Алексей Бъчев. 

Но истинската формула, която ми помага да поддържам това оптимистично отношение, е прекрасното ми семейство (роднините и съпруга ми), което ми дава спокойствие, баланс и подкрепа.

Не бива да пропускам и треньора си по фитнес Боян Мавров, който неведнъж ми е съдействал да си излея агресията в залата, вместо да утрепя някого 🙂 . 

Трудно ли е да си творец в България? 

Ти можеш да си физически в България, но с Интернет можеш да стигаш в целия свят. 

Казвайки това, осъзнавам, че е много изкушаващо да се изкарам в по-благоприятна светлина от реалната. Нека не оставям погрешни впечатления. 

Истината е, че в момента продавам само в България, макар и по Интернет. Приходите ми са доста под нивото, което би ми се искало.

Знам, че е крайно време да започна международни продажби онлайн, но протакам. 

Инвестирах в доста скъпо обучение по маркетинг за артисти Making Art Making Money от Анн Рей, което все още изплащам и допълнително ме натоварва финансово. Но никой не ми е виновен. Това затруднение е само временно и вярвам, че скоро ще мина на следващото ниво. 

Отново подчертавам изключително важната роля на подкрепата от близките и съпруга ми, което ми позволява да следвам желанията си и вярата, че всичко си заслужава и ще даде плодове. 

Как учат майките – трикове и тактики за успех 

Забелязах, че много активно учиш и непрекъснато мислиш как да се подобриш. Сподели ни малко прозрения, до които си стигнала. 

Както загатнах по-горе, имам „синдром на отличничката“ ☺ Ако не уча нещо, се усещам затъпяла.

Това може да е малко нож с две остриета, защото ако знаеш едно нещо само на теория, без да го практикуваш, значи всъщност не го знаеш, а само си узнал за него. 

А мантрата, че се „развиваш и подобряваш“ може да се превърне в твоето оправдание да протакаш, вместо да предприемеш реални действия в сферата, която ти е важна – от страх, че иначе не си достатъчно добра.

Затова е важно да се намери балансът. По едно време бях излязла „на диета“ от онлайн курсове, защото се усетих, че трупам твърде много, без да прилагам особено наученото в практическия опит. 

Какво те мотивира и дърпа напред? 

Ако говорим за работа, често това са идеите. Току ме посети някоя идея, която решава, че аз съм „нейният човек“, който трябва да я доведе на бял свят, аз се вдъхновя от любопитство да видя какво ще стане и така се започва. („Магията да твориш“ на Лиз Гилбърт разглежда по-подробно този въпрос). 

Голяма част от проектите са си останали на етап, но мисля, че това е по-скоро правило, отколкото изключение и съм доволна, че поне някои съм завършила. 

Има ли нещо, което те отчайва и натъжава? 

Много ми се ще да дам някакъв дълбокомислен отговор, но слава Богу отдавна не ми се е случвало да се чувствам отчаяна (твърде силна емоция е това!) и натъжена за по-дълго време. 

Гледам да правя каквото зависи от мен, а каквото НЕ зависи от мен – да изолирам максимално, и така си пазя най-егоистично душевното спокойствие.

Животът е хубав и пълен с чудеса, на това си струва да се обърне внимание!

От какво още трябва да разбират творците, според теб? Трябва ли да са и добри търговци, да са в час със социалните мрежи? 

Права си, много артисти предпочитаме да си творим на спокойствие, а произведенията ни ако може да си се продават самички. Или поне някой друг да се занимава с продажбите, срещу съответната комисиона. 

Именно на това желание функционират галериите и другите представители на артистите – агенти и пр. Това работи достатъчно ефективно в някои случаи и абсолютно не е наложително да продаваме сами произведенията си, ако сме доволни от резултатите на посредниците, а самите ние не желаем да се занимаваме с продажби.

Ако решим да заложим на директните продажби, ще се наложи да общуваме с хора. Много. Дори навярно повече време, отколкото рисуваме. 

Изкуството е емоция, както казва Ан Рей. Изграждай директна връзка с клиентите си, питай ги повече за желанията, мечтите им, целите им, интересите им, опознавай ги и създавай това, което ще бъде емоционално значимо за тях. 

Ако вече си създал изкуство – показвай го на хора, които се вълнуват от твоите теми. Не си мисли, че ако рисуваш автомобили, мнозинството от жените ще ги оценят по достойнство.

Ако решим все пак, че не ни се занимава, е добре да сме наясно какво буди това нежелание.

Може да считаме продаването за мръсна дума. Да се чувстваме неловко да говорим с хора, от страх да не нахалстваме. Да се боим, че не сме достатъчно добри. Да сме влезли в ролята на жертва. Да романтизираме представата за умиращия от глад артист, който тъне в мизерия, но въпреки всичко е гений и бива признат чак след смъртта си (покорно благодаря!). 

Или може би е борбата за престиж и значимост – убежденията, че „така се прави“, ако искаш да си „сериозен“ или „успешен“: да правиш изложби, да си член на СБХ, да си завършил Академията, да те покажат по медиите, да участваш в конкурси, да печелиш награди… 

Финансовият успех не е единственият показател за успеха като художник. Но да го демонизираш и противопоставяш на духовното, като се опитваш да го постигнеш – тогава имаме проблем. 

Лично за теб кое е най-същественото?

Според мен най-важното е да свършиш „вътрешната работа“, всичко останало може да се делегира. Да си откровен със себе си относно своите ценности и цели, и собствената си дефиниция за успех. Да забелязваш и трансформираш ограничаващите убеждения. 

Да се обградиш с подкрепящи хора, които имат сходни на твоите възгледи и те дърпат напред, вместо да мрънкат и да обясняват как няма начин да стане.

И постоянно да се развиваш, да търсиш нови изразни средства и да експериментираш. 

Замалко да пропусна страха от провал! Той може да се намали, ако се изгради нагласата, че постоянно се учим и въпросът е да напредваме, а не да сме съвършени.

А и по думите на Салвадор Дали – не се страхувайте от съвършенството, така или иначе няма да го постигнете. 😉 

Благодаря ти, Мег 🙂 Този разговор беше истинско удоволствие за мен 🙂

Оставям и линк към твоите страници:

Meg Konovska – Art and Design

Мег в инстаграм

Ела да си поговорим: