Лили Георгиева: Всяка трета жена иска да работи за себе си 

Последна промяна 05.01.2024

За каква кариерна промяна мечтаят майките след майчинство?

С какви проблеми се сблъскват най-често и кое е по-страшно – вътрешните съпротиви или липсата на подкрепа от най-близките? Кои са първите червени лампички по пътя към тежкия бърнаут и как да ги разпознаем?

Поканих консултанта по кариерна промяна и личен брандинг Лили Георгиева, за да потърсим заедно отговорите. 

Здравей, Лили! Работиш с много дами на кариерен кръстопът като голяма част от тях са и майки. Кои са най-големите спирачки пред жените и желанието им за развитие?

Привет, Алекс, благодаря ти за поканата. 

На първо място, трудно им е да си изяснят бъдещата картинка – хем да имат кариерна визия, която ги привлича, хем да знаят какви са стъпките към нея, хем да могат реално да ги извървят, в унисон с новата си роля, не за сметка на нея. 

Освен това, самооценката и увереността често са занижени, защото се сравняват с онези, които не са имали кариерна пауза поради майчинство. 

Имат и тревоги по отношение на това дали и как ще бъдат възприети и от стария, и от потенциален нов работодател.

За две години преминах през отчаяние, безсмислие и просветление

Към какво се стремят най-често майките – същата, но по-гъвкава работа, сериозен кариерен завой, свободна практика, собствен бизнес, друго? 

Моята лична статистика включва над 500 кариерни казуса и около 3000 консултантски часа опит. 

Майките, които идват при мен, често тръгват с голям Х върху старата си дейност или организация, тоест търсят по-сериозен кариерен завой. 

След като поработим, обаче, става ясно, че не е нужно да правят генерални промени в КАКВО работя, а могат да оптимизират своето КАК, като направят нови договорки с работодателите си. 

В половината случаи се получава, в половината – не, и тогава им помагам да се представят уверено, да говорят и за своите нужди, освен да се напасват към нуждите на компанията, да са вътрешно убедени, че има място, където ще бъдат чути и зачетени, а не неглижирани или подценени. 

Около 30% от дамите обмислят излизане на свободна практика или дори стартиране на собствен бизнес.

С тях след като преминем през оценка на качествата, уменията, компетенциите им, на ценностите им и формулировката за принос, се задълбочаваме и в това каква цена са готови да платят за тази промяна, и каква – не. 

Често се налага да се подготвят по-дълго (като финанси, организация на бита, преквалификация и т.н.), за да могат реално да стартират собствена практика, но това им осигурява устойчивост, и си струва отделеното време и усилия.

Силвина от “Супер продуктивност”: Уча хората да работят умно

Каква е ролята на партньора или съпруга до жената – умеем ли да искаме правилно подкрепа? 

Ролята на партньора до жената е ключова, но не винаги нещата вървят гладко. 

Това е така, защото имаме склонност да искаме от него цялата възможна подкрепа – и морална, и финансова, и битова и каква ли още не.

Имаме прекалено нереалистични очаквания и изискваме нещо, което едва ли самите ние бихме били готови да дадем.

Ако моя клиентка ми каже: „Половинката ми не ме подкрепя.“ задавам въпроса: „Как разбираш, че не те подкрепя? И какво като видиш/ усетиш/ получиш, за теб ще означава, че си подкрепена?“

Отговорите си приличат до един с това, че хората получават подкрепа, но не я оценяват като такава, защото очакват много повече или нещо различно.  

Няма да коментирам подробно случаите, в които има тотално отхвърляне, дори саботаж или ултиматуми – там решението е тежко за вземане и разговорите рядко помагат. 

Целта е не да накараме човека до нас да ни помага, а поне да успеем да го спрем да не ни пречи. 

Слава Богу, в по-честите случаи, взаимоотношенията са нормални и се крепят на доверие и любов.

Как да сложим край на дискриминацията по пол и години

За какво най-често получаваме помощ от семейството, когато работим за професионална промяна?

В голяма част от случаите ние получаваме някаква подкрепа от близките си хора, дори и да помрънкват, дори и да не ни разбират напълно, дори и да не са наясно какво следва за тях, след като направим промяната. 

Просто техните действия, думи или услуги не са точно това, което ние оценяваме като подкрепа или не са толкова всеотдайни, колкото би ни се искало. (Винаги възниква въпросът “А дали ние бихме могли да отвърнем със същото?!”)

За тези случаи имам няколко идеи:

1. Вижте с какво разполагате като подкрепа и се възползвайте максимално. Търсете как да си набавите това, което ви липсва другаде.
2. Поговорете с човека до вас и му кажете, че оценявате еди кое си, което ви дава, но всъщност имате нужда от друго, и потърсете начин да го получавате. (Стига човекът отсреща да има желание и възможност – може да може, но просто да не се сеща). 
3. Върнете насреща подкрепата, от която партньорът ви има нужда. Нещата са двустранни, нали така?

Кариерата на жените по-често страда от наложени стигми

Срещала ли си жени, които се отказват от мечтите си, защото не получават подкрепа от най-близките си? Как продължават в най-общия случай техните истории? 

Срещала съм такива, които са намалили мащаба на мечтите си, видоизменили са ги, забавили са се значително в реализацията им. 

Което не е точно отказване, а съобразяване с реалните възможности, които имат. Много от тях са се научили да търсят подкрепа извън този кръг. 

В някои случаи по естествен начин се стига и до раздяла – не точно заради новата им кариерна посока, а поради осъзнаването, че те не са били подкрепени по принцип.  

Имаш ли детето до себе си, всичко е възможно

Често ме питат не е ли твърде късно за кариерна промяна след определена възраст плюс 1, 2 или повече деца? Как да насърчим тези дами? 

Твърде късно е само за онези, които са убедени, че е така, защото вярват на вътрешния си критик и на гласовете около тях, които ги спират (често с добри намерения). 

Разбира се, и с двата вида гласове може да се работи и да бъдат трансформирани или намалени като сила.

Работила съм за кариерна промяна с дами от 20+ до 60+ и истината е, че нещата се получават, без значение каква е възрастта. 

Дори, колкото са по-зрели, толкова повече са решени да действат, осъзнавайки, че нямат време за губене. 

В рубриката в моя блог #shedares можете да прочетете над 50 истории на кариерна промяна на мои клиенти, лично разказани от тях, и дори да се запознаете с дама, която направи кариерна промяна на… 65. 😊

Стресът – приятел или враг

Как да открием собствената си граница за бърнаут? Можеш ли да изброиш червените лампички, които помагат да спрем навреме? 

Много правилно казваш, че за всеки границата и капацитета на натоварване е индивидуален и не, нашият работодател не може да прецени кой е той за нас. 

Само ние самите можем да го направим! Наша задача е да отстоим границите си и да аргументираме адекватно кой е нашият капацитет. 

Все пак, има три червени лампички, които са подобни за всички и казват, че опасно приближаваме състоянието прегаряне:

1. „Супер изморен съм, скапан съм, изобщо я няма сладката умора от работата, а просто усещането за изтощение.“ Така се чувстваме, когато твърде дълго време работим в стресово състояние и като срокове, и като взаимоотношения, и като обем работа. Това е първата лампичка. 

2. „Ставам апатичен, неангажиран, изобщо не ми пука за работата, спирам да се ядосвам или радвам, когато има поводи“.

3. „Резултатите ми не са тези, които бяха, нито ефективността, нито моя принос.“ 

Важно е да следим за тези лампички и да не позволяваме да се натрупат и трите – тогава излизането е много по-трудно и вероятно ще имаме нужда и от специализирана помощ.

---

ВИЗИТКА

 

---

Намери ме в социалните мрежи:

Блогът на Джандева във Фейсбук 

Кариерно развитие & малък бизнес – група във Фейсбук

Инстаграм

Linkedin

---

Прочети още от блога:

Можем да имаме стабилна кариера дори в несигурни времена като днешните

Какво най-често учат майките

Как учат майките – трикове и тактики за успех 

Кои са любимите социални придобивки на майките

Какво искат майките, които се връщат на работа? 

---