Стресът – приятел или враг

Последна промяна 20.12.2023

Едва ли щях да посегна към тази книга, ако не бях получила силна препоръка за нея. И тъй като се беше вече озовала вкъщи, реших да разлистя няколко страници. 

Очаквах, че е някакво клише за това колко сме стресирани, как стресът е бичът на нашето време … сещате се – все неща, които ни напрягат още повече докато ги четем. 

Така започва и книгата – колкото повече ни се внушава, че стресът е лошо нещо, води до болести и ни съсипва, толкова по-негативен ефект има в действителност. Защото голяма част от ефекта на стреса се дължи на начина, по който гледаме на него.

Ето, тук вече бях заинтригувана. Какво всъщност представлява той? 

Сякаш прекалено често използваме стрес, стрес, стрес. 

Дефиницията, която приема д-р Кели Макгонъл, е: “стресът е състояние, което се появява, когато нещо важно за вас е застрашено.” 

Всеки има своето определение за стреса – работата, децата, трафика, косата, здравето на близките, световният мир, загуба или дори лоша снимка 😀.

Досега не се бях замисляла, че има различни видове стрес и в зависимост от реакцията ни към него, той може да ни помага или да ни вреди. 

Авторът извежда три вида стрес: 

• “Бий се или бягай”.
• Реакция на предизвикателство.
• Реакция “грижа и подкрепа”.

“Начинът, по който мислиш за нещо, може да промени ефекта върху теб”. 

Или философията “нагласата е всичко” важи и по отношението на възприятието ни за стреса. Тази теория ме завладя и ме притегли към книгата. 

Тя е и в основата на преобразуването на стреса – убежденията, вярванията и нагласата ни към живота влияят пряко на начина, по който реагираме на различните ситуации. 

Например, положителното отношение към остаряването, увеличава продължителността на живота с 8 години.

8 години повече само, защото сме изградили положителни стереотипи към старостта като период на мъдрост и способност.

Стресът получава лошата си слава благодарение на Селие – унгарски лекар, който прави опити с плъхове през 1936 г. И докато неговите плъхове са били подложени на жестоки изпитания, а праисторическият човек е трябвало да се бори с див хищник, то при модерните хора реакцията “бий се или бягай” няма никаква адаптивна функция и дори ни уврежда.

➡️ Силвина от “Супер продуктивност”: Уча хората да работят умно

От друга страна, стресът ни дава енергия да посрещнем предизвикателството и в различни професии е нужен за по-добро представяне.

Обяснението е чисто биологично и няма да навлизам в детайли (накратко: задейства се симпатиковата нервна система, за да ни направи по-будни и готови за действие, и да мобилизираме ресурсите си). 

Но като цяло стрес реакцията зависи от самата ситуация – при социален стрес се отделя окситоцин, при работен стрес се отделя адреналин, при заплаха за живота следва реакция “бий се или бягай”. 

Реакцията към стреса зависи дори и от нашите гени (въпреки че има теории, които оспорват силата на генетичната обремененост). Т. е. стрес реакцията не е само базов инстинкт за оцеляване.

Тя е заложена в нашето поведение, за да можем да постигаме целите си и да предприемаме действие, за да защитаваме ценностите си и да на имаме смелост, за да се свържем с другите и да се грижим за другите. 

И тук идва предположение, върху което си заслужава да се замислим като хора, живеещи в големия град, искащи да постигнат повече и да вземат повече от живота. 

Смисленият живот е изпълнен със стрес – например, 34% от от анкетирани британци посочват, че раждането на дете е най-стресиращото събитие в живота им. 

И ако разберем кои са нашите ценности, стресовите ситуации няма да са просто неприятности, а израз на приоритетите ни в живота.

Тук се цитира изследване, според което воденето на дневник намалява стреса и подобрява постиженията. (И аз мислено си отбелязвам да стана по-редовна в този навик.)

➡️ Габриела Донева: Давай времето си за това, което те прави цял и щастлив

Топ 3 умения за справяне с негативното влияние на стреса:

• Идентифициране на ценностите ни или откриване на нашето “Защо”, както казва Саймън Синек.
• Умение да говорим и да споделяме през какво преминаваме.
• Положителна нагласа или правилна перспектива да погледнем на ситуацията. 

Този цитат сигурно трябва да си го залепя на огледалото в банята: “Идеята е да използваш стреса, за да събудиш основни човешки качества – смелост, желание за общуване и израстване.”

“Въпреки че избягването на стреса може да изглежда разумна стратегия, тя почти винаги води до обратен ефект.” 

И ето една интересна техника за по-добро представяне под стрес: вместо да се опитваме да се отпуснем, повтаряйки си “Спокоен съм”, да приемем тревогата и да си кажем “Развълнуван съм”. 

➡️ „STRETCH“ – книгата, която работи за вас

За да превърнем реакцията на заплаха в ресурс, се оказва достатъчно да променим нагласата си.

Това дава и отражение в тялото, т.е. организма дава отговор като към предизвикателство, а не към заплаха. 

“Грижа и подкрепа” е реакция на стреса, която се е появила, за да защитим потомството си. 

Тя ни прави общителни (повече свързаност чрез окситоцин), смели (допаминът повишава мотивацията и потиска страха) и съобразителни (серотонинът подсилва възприятието, интуицията и самоконтрола) и “всеки път, когато решим да помогнем на някого, активираме това състояние”.

“Независимо дали сте емоционално натоварени от собствения си стрес, или от нечие чуждо страдание, начинът да видите надежда в ситуацията е да поддържате близост, а не да избягвате”.

Това ми обясни защо се чувствахме толкова стресирани по време на пандемията – невъзможността да общуваме и да сме част от общност ни беше отнета (затова и компенсирахме с on-line присъствие). 

Затова и когато се фокусираме върху себе си, сме по-объркани, тревожни, гневни, завистливи, самотни и се увеличава рискът от депресия.

Тъй като социалните видове не могат да оцеляват сами, природата ни е снабдила с мотивационна система за грижа един за друг, която е дори по-важна от инстинкта “бий се или бягай”. 

“Когато задействаме тази мотивационна система чрез грижа и подкрепа, ние също така получаваме достъп до ресурсите, от които се нуждаем, за да се справим със собствените си предизвикателства и да вземем разумни и ефективни решения. Така състраданието и съпричастността не ни изтощават, а напротив – правят ни по-силни.“

Заслужава си да обърнем внимание на нагласата за израстване или как да използваме провала в наша полза, защото сме свикнали да мислим за него като нещо, което трябва да избягваме на всяка цена. 

Такава нагласа можем да изградим на всеки етап от живота, ако приемем, че трудностите помагат за личностното израстване.

Устойчивостта е свързана и с оптимизма – нагласата, че нещата ще се подобрят занапред.

Да приемем трудностите и препятствията по пътя си би ни направило по-щастливи и по-устойчиви.

➡️ Михаела Георгиева: Провалите не са страшни, те ни водят напред

Истината е, че не можем да изолираме стреса от живота си.

Но можем да променим начина, по който гледаме на него. Можем да разберем нашето “Защо” и да сме наясно кои са нашите ценности и кое ни мотивира. 

Можем да свържем с нещо и някой, по-големи от нас, за да не се чувстваме сами. И да помагаме, без уговорки, заради радостта от даването на радост. 

Надявам се, че с тези редове съм помогнала на някой да е по-щастлив и спокоен, защото само с тази мисъл контролирам в момента нивата на кортизол в организма си, т.е. желанието ми за свързване е по-силно е страха от неуспеха 🙂.