“Съзнателно родителство” е най-новата книга на Елена Петрова

Последна промяна 16.06.2024

Здравей, Ели! Поздравления за втората ти книга 🙂 Какво те вдъхнови да напишеш “Съзнателно родителство”?

Благодаря ти! Идеята за книгата “Съзнателно родителство” се роди от страницата ми “За Майките и Хората”. Тя бе причината да се потопя дълбоко в темата за родителството.

Прочетох много, натрупах личен опит, събрах доста впечатления от взаимодействието си с други родители.

Истината е, че форматът на кратките телеграфни постове е крайно недостатъчен, за да засегна в дълбочина темите, така че да имат достатъчно полезна стойност и да не звучат като извадени от контекста.

Освен това в платформата на социалните мрежи информацията бързо се губи.

Книгите са моята слабост, а писането – моя сила.

Затова реших да разработя всички теми, по които ежедневно пиша, като сглобя за родителите (а също и за себе си) един „спасителен пояс“ от възгледи и нагласи, който да им помогне да „изплуват“ и да поемат въздух в безкрайното море от разнопосочна, объркваща и понякога противоречива информация за родителството.

Така е, Ели, съгласна съм с теб. Да кажем тогава какво отличава “Съзнателно родителство” от всички други книги по темата?

Не съм от хората, които обичат да се хвалят сами, но наистина смятам, че съм много добра в това да откривам връзки и асоциации между отделните фрагменти информация, да синтезирам и сглобявам парчетата.

Вярвам, че написах тази книга с „размаха“, който предимството на аутсайдера и аматьора ми дава.

Размах, който ми позволи да видя цялостната картина от „птичи поглед“ и да разгранича важното от маловажното.

Идеята ми е да помогна на хората да изградят една по-цялостна картина на родителството в главата си, която да им служи като компас и да им помага сами да открият правилната (за себе си и децата си) посока, без да се губят в детайлите.

Ще се радвам и, ако съм им помогнала да разширят своите разбирания и осъзнатост, да виждат нещата в тяхната комплексност и взаимосвързаност, разчупвайки парадигмите „Аз съм виновен – ти си виновен“ и „Правилно-грешно“.

С коя мисъл искаш твоите читатели да затворят последната страница?

Искам родителите да затворят книгата с мисълта: „Мисля, че вече разбирам по-добре себе си и детето си.

Чувствам се достатъчно добър родител на едно прекрасно дете, с което ще изградим силна и качествена връзка“.

Майчинството е моят най-важен и труден житейски урок

А кое е основното ти послание към родителите?

Да се опознаят по-добре, да се научат да се приемат и обичат, да се грижат за себе си.

Винаги да подхождат с разбиране и любопитство – и към своя вътрешен свят, и към този на децата си.

Истината е, че децата само отразяват това, което виждат в нас, те са безпогрешен лакмус за нашето психоемоционално състояние.

Вярвам, че основната цел на съзнателното родителство е да се превъзпитаме и да се превърнем в по-добри родители на самите себе си, като си дадем това, което ни е липсвало като деца и продължава да ни липсва и в зрелите ни години.

Как изглежда това превъзпитание, Ели? Моите впечатления са, че е дълъг и болезнен процес.

Да се превъзпитаме означава най-вече работа по израстването и освобождаването на емоционалното незряло дете в нас, за да можем да освободим и децата, които стоят пред нас.

Всички липси, травми и празноти, които носим със себе си, ни пречат да присъстваме пълноценно в настоящето и да сме емоционално налични за децата си.

Голяма част от жизнената ни енергия отива  за  вътрешните ни емоционални борби, а това ни пречи да я освободим навън и да я насочим към децата си.

Колкото по-завършени, зрели и пълноценни личности сме самите ние, толкова по-малко „товари“ ще предаваме на децата си.

Ще увеличаваме свободата им да сътворят съдбата си без бремето на нашето неразрешено минало.

Светлана Петкова: Високите цели на родителите си имат цена

Ти си майка на три деца – има ли много лични истории и споделен опит в “Съзнателно родителство”?

Всички теми, по които пиша, са такива, през които съм преминала и изживяла като майка. Теми, които са ме вълнували и тревожили (и все още е така – развитието е нескончаемо, а идеалът – на практика непостижим).

Надявам се, че това създава топлота, разбиране и човешка близост у читателя.

Личните истории, където ги има, са деликатно засегнати. Знаеш, че не обичам да натрапвам личността си на читателя, но все пак има разкази от първо лице, които онагледяват добре това, което искам да предам.

Виктория Миндова: Позитивното родителство превъзпита първо мен

Казваш, че “най-доброто нещо, което една майка може да направи за децата си, е да се погрижи за себе си.” Защо това е толкова лесно да се напише и трудно да се направи?

Защото условията на живот в съвременното общество поставят пред нас изисквания, които многократно надвишават ресурсите ни за справяне.

Защото повечето от нас вече нямат лесно достъпна общност за подкрепа и „село“, което да им помага в отглеждането на децата.

Защото поради съвременния начин на живот масово сме уморени, тревожни и стресирани. Времето е кът. Силите са кът.

Същевременно ние сме много сурови към себе си и сме се нагърбили с много задачи, част от които невъзможни.

Една от тях е желанието да се превърнем в идеалните родители и да дадем на децата си всичко, което им е необходимо.

Освен това, истинската грижа за себе си изисква да открием своите силни страни, нещата, които ни носят удовлетворение и себереализация, а това означава да трансформираме живота си и да извършим промяна на едно по-дълбоко ниво.

„Истинската грижа за себе си не е вана със соли и шоколадова торта, а е в изграждането на живот, от който не е нужно  редовно да бягаме.“

Това лекува истински натрупаната екзистенциална умора, това е пламъчето, което оживява дните ни с вдъхновение и устрем.

Ето защо грижата за себе си всъщност изисква да положим усилия и да направим нещо, а не просто да релаксираме и потребяваме лесни удоволствия (не че и това няма своето място).

Крайно време е да нормализираме говоренето за майчинството

Вече три години общуваш със стотици родители чрез твоята страница ”За Майките и Хората”. Какви грижи и въпроси владеят умовете на майките днес?

Ще ти отговоря с някои реплики, които според мен днешните стараещи се родители често въртим в главите си:

» „Не се справям. Аз съм провал.“

» „Виновен съм“.

» „Чувствам се объркан и изгубен в цялата информация за възпитание. Какво да правя? Кое е правилно в крайна сметка? Всичко изглежда толкова сложно и трудно.“

» „Ще травмирам ли детето си от грешките, които допускам във възпитанието?“

» „Уморена съм, а искам да дам на детето си още толкова много.“

» „Ще успея ли да го подготвя за живота и ще има ли качествата, които бъдещето ще изисква от него, за да се справи?“

Работата на свободна практика става все по-желана

Много добре ги обобщи, аз също се откривам в тези изречения, не съм изключение. А остава ли място за радост от майчинството?

В забързаното ежедневие не остава много място за истинска радост и наслада, за тихите моменти на спокойно присъствие и блажена споделеност, но наистина се опитваме да сме поколение родители, които разширяват това „място“, пространство на срещата между родител и дете.

Умората и стресът много пречат, затова както сама знаеш, доста майки след майчинството правят кариерна промяна и реорганизират живота си така, че да имат повече време и да присъстват по-активно в живота на децата си.

Това е едно хубаво нещо, стига да не се стига до фанатизъм и крайности като подчиняване на целия ни живот на децата.

Благодаря ти за това интервю, Ели!

Пожелавам успех на книгата и много читатели!

---

Намери ме в социалните мрежи:

Блогът на Джандева във Фейсбук 

Кариерно развитие & малък бизнес – група във Фейсбук

Инстаграм

Linkedin

---

Прочети още от блога:

Елица Цветкова: С три деца е забавно, но не всичко е розово

Ани от „Светът на Ники“: Важно е да научим децата си на емпатия

Ели Мантовска: Уча се да се грижа за себе си

Търсех какво ще ме извади от въртележката на майчинството