Таня Иванова: Пълноценното време с родителите е безценно за децата 

Последна промяна 19.11.2022

Таня Иванова е рехабилитатор на слуха и говора, създател на картите „РечеЗвук“ и книжката „Игри и задачки за малки и големи приключенци“.

Ето какво ще знаеш в края на нашата среща: 

• Кога има смисъл от консултация със специалист – списък с 9 точки за проследяване
• Защо темата за ранното детско развитие е ключова и какво точно означава да си подкрепящ родител
• С Таня направихме и инфографика, с която показваме защо четенето е важно и как точно  помага за детското развитие 

Таня, здравей 🙂 Ще ни разкажеш ли с какво се занимаваш и как избра професията си? 

Мечтата ми беше да стана полицай, но не ми достигна височина. Ориентирах се към право – не ме приеха. Изчаках една година, кандидатствах „Социална педагогика“ и отново не се получи. 

Приеха ме „Специална педагогика“.

Реших да изкарам първата година и да се прехвърля след това, но разбрах, че имам възможност да уча жестове – беше ми много интересно да следя Христо Семерджиев, долу в екрана, докато превежда. Реших, че ще е много яко и аз да се науча 🙂

И така – професията си ме избра. Толкова се увлякох, че се записах на допълнителен курс за жестов преводач, който ми дава правото да превеждам от жестов език. Благодарение на това през 2013-та година бях част от екипа жестови преводачи на summer Deaflympics в София. 

А работата с децата, подготовката на материалите, всеки напредък, нова дума и/или умение ме правеха значима и окриляваха да продължа. 

➡️ Какво най-често учат майките

Често питам моите гости как се чувстват в новата си роля на майки. При теб как изглежда тази промяна?  

Майчинството ме направи по-емпатична в работата. 

Провокира ме да се развивам в областта на ранното детско развитие, да искам да пренасям и споделям опита си с Вики като майка, а в работата да го облека в игри и ресурси.

Имаш над 13 години професионален опит. От каква подкрепа се нуждаят най-често децата, с които работиш? 

Това от което имат нужда децата е

приемане и обич, доверие в тях, в техните възможности, умения, способности, подкрепа, внимание и споделено време в игри и комуникация, разбиране, търпение. Отдаденост. 

Важно за проговарянето е живата комуникация между дете и родител, оречевяването на всяка дейност и/или действие, отговор на всяко желание за общуване, поощряване и използване на правилна реч. 

Децата ще говорят това, което чуват и както го чуват. Тук е важно да се уточни да не се използва бебешка реч, колкото и сладко да звучи. 

За всяка възраст е важно да отделяме време за споделяне, да изслушваме, да даваме съвети при нужда.  Да коригираме неточния изказ, чрез повтаряне на правилния, а не чрез директна забележка, че така не е правилно. 

➡️ Виктория Миндова: Позитивното родителство превъзпита първо мен

Какво трябва да знаят родителите за ранното детско развитие? Кога да се обърнат към специалист? 

Наистина живеем във време, в което технологиите изместват общуването помежду ни, което оказва влияние върху развитието на речта и на детето като цяло. 

Всяко дете се развива индивидуално. 

Но разбира се, ако нещо притеснява родителите, винаги могат да се обърнат за консултация към логопед за свое успокоение. 

Могат да се насочат за такава, ако: 

1. Детето не се обръща при повикване или не реагира при силен шум
2. Не следи с очи говорещия
3. Има проблеми с храненето
4. Говори неразбираемо
5. Не повтаря думички
6. Не разбира речта, кратки поръчения/ инструкции
7. Все още не ходи или е нестабилно
8. Фината моторика е затруднена
9. Често се изнервя и е неспокойно

Най-често родителите се обръщат към логопед, но е важно колегата да работи с деца в ранна възраст. 

Ранната интервенция /0-3 годишна възраст/ е изключително важна и бих препоръчала на родителите, ако имат съмнение да не чакат, а да се свържат с колега. Дори и да се окаже, че няма повод за тревога. 

Важно е да се чувстват спокойни и да споделят своите наблюдения и притеснения. Никога не е твърде рано.

Детето преминава през етапи на развитие и когато се забавя и това тревожи родителите, е препоръчително да се направи консултация и да не се изчаква.  

Много родители търсят информация в социалните мрежи или интернет, но това което ще прочетат може да е недостатъчно или пък неточно за тяхната ситуация. 

➡️ Ани от „Светът на Ники“: Важно е да научим децата си на емпатия

Какво липсва в образователната система, за да се чувстват децата със специални потребности добре приети? 

Липсва информираност и знание за децата със специални потребности и техните специфики на общуване, комуникация, взаимодействие, обучение и начин на живот. 

Децата са приемащи, предразсъдъците са в нас, възрастните.

И когато ние не знаем как да обясним за „различното“ дете, то нашето неудобство, а за съжаление понякога и непоносимост, се предава на децата. 

Често родителите по площадките държат децата си далеч от различното, все едно то е заразно и може да предаде своето състояние. Това е тъжно. Особено днес, с толкова много информация. 

Виждала съм и обратната страна – майка на дете с потребности го държи настрана от останалите деца. И скача при всеки негов опит за контакт с останалите, от неудобство, че то не може да говори, не може да играе с деца и т.н. 

Често се случват такива неща. И  няма нищо срамно – важно е да бъде изговорено и обяснено. На децата им е необходимо толкова малко, за да разберат. 

На нас ни се случва много често. Вики ме е питал защо това дете не говори или му казва нещо, но той не може да го разбере; защо му дърпа играчката вместо да го попита дали може; защо ходи така странно и подобни. Обяснявам му, за да разбере причината. Давам му примери. 

И се гордея с него, защото съумява да създаде приятелства, когато му допадне детето, дори и с потребности. Приема, че то е такова, каквото е. 

В тази връзка имам една любима книжка, която често препоръчвам по темата – „Учениците на г-ца Цвета“. 

Не е срамно да се говори за различията. Всеки един от нас е различен спрямо другите. Срамно е да не си запознат или да не искаш да разбереш. 

➡️ Майките на деца с увреждане заслужават уважение

Да поговорим и за родителите и тяхната роля в ранното детско развитие – какви са твоите съвети?  

Ролята на родителите е ключова за развитието на детето. Те са примерът, който децата следват. Те стават това, което виждат – имитират поведение, отношение, възпитание, държане, речник – всичко. 

Най-ценното, което може да даде всеки родител на своето дете е своето време – за игра, общуване, взаимодействие, включване на детето в семейството, в семейния живот. 

Детето е част от семейството и като такова то трябва да участва активно в него – в готвенето, подреждането на масата, изхвърлянето на боклука, слагане на дрехи за пране в пералнята и изваждането им от там; натискането на копчетата; сортиране на еднакви чорапи/ дрехите на всеки; пазаруването…

Важно е родителите да бъдат спокойни, подкрепящи, уважаващи, отговарящи на неспиращите въпроси, обръщащи внимание и слушащи детето.

Да са подкрепа, да му имат доверие и да го оставят да трупа своя опит (разбира се, осигуряващи неговата безопасност в играта и изучаването на света). 

Когато родителите включват детето в ежедневните дейности те развиват разбирането му и неговата реч – учат го на нови думички и тяхното значение; показват му модели на поведение; реакции в различни ситуации; развиват неговата моторика; обогатяват познанията му и спомагат за трупането на личен опит. 

Играейки с него развиват уменията за общуване, редуване, изчакване, споделяне, боравенето с предмети – тяхното предназначение и употреба, креативност и самостоятелност. 

Полезно е и да покажат на детето, че родителите също имат потребност от време за себе си, че не винаги са на разположение. По този начин детето скучае и използва своето въображение и креативност,  за да измисля само́ игри. 

Какво е влияението на екраните върху най-малките? Ще се радвам да споделиш и личен опит с Вики. 

Екраните забавят детското развитие, когато се използват като средство за забавачка – детето е един консуматор на случващото се.

Вкъщи също гледаме телевизия, играем видео игри, използваме компютри. 

Това става контролирано и в повечето случаи заедно с Вики, превръщайки го в семейно време или време по интереси.

Предполагам залагате повече на четенето? 

Да 🙂 Четенето на книжки ни е любимо. 

Много обичам да променям историите/приказките като по този начин провокирам критичното мислене и разбирам дали Вики слуша наистина, правя връзки с това, което четем и знания от личния му опит.

Гордея се с това, че освен интерес и обич към книжките, успях да възпитам в него и това да пита за непознати думи 🙂 Да е любознателен и търсещ.

Тази година ти обяви и свой личен проект с авторските карти „РечеЗвук“. Ще разкажеш ли малко повече? 

Като млад специалист, току-що завършила, изработвах сама материалите за работа с децата – рисувах, изрязвах, лепях… 

Радвах се на всеки работен лист, на който попадна и имам цяла колекция. С годините работа и трупането на опит, започнах да се замислям за създаването на ресурси, които да бъдат полезни, както на специалистите, така и на родителите.

Това е ниша, в която има необходимост от практическо-достъпни материали. Лесно приложими и разбираеми, без сложни и тежки термини.

И тази необходимост ме вдъхнови за създаването на „РечеЗвук“ –  карти, съдържащи римувани задачки ориентирани към правилна артикулация и произношение на говорните звукове, свързването им с техните графеми, развитие на фонологичните способности и когнитивни процеси.

Под формата на карти са, защото децата обожават да теглят карти и да играят с тях.

Какви бяха първите отзиви за „РечеЗвук“ от колеги и родители?

Знам, че ще прозвучи нескромно, но картите се приеха много добре от колеги, както и от родители, което ме амбицира да развия РечеЗвук-а като създам допълнителни помагала към тях, съдържащи тематични работни листи със задачки и упражнения към картите. 

По този начин ще допълня уменията, които развиват картите и ще обогатя езиково-говорното развитие на децата, обхващайки и граматичната страна на езика.

 

Ти си автор и на развиваща книжка „Игри и задачки за малки и големи приключенци“ – какво представлява тя? 

Книжката „Игри и задачки за малки и големи приключенци -3-6 години“ се зароди от желанието ми да бъда полезна на родителите  – ние специалистите знаем къде какво бихме  могли да използваме, за да развием дадено умение при децата. Но за родителите е малко по-сложно…  

Като майка си представих как би било полезно да имам варианти за игри и упражнения, събрани на едно място; лесни за употреба, неизискващи много организация и обхващащи  различни области на развитие. 

В книжката съм включила игри и упражнения от работата ми с деца, както и от наши занимания с Вики – работата ми като родител. 😉

Планирам издаването и на други две книжки с игри и задачки за деца от 0 до 3 и от 6 до 9 години, като по този начин ще създам една развиваща поредица книжки с „Игри и задачки за малки и големи приключенци“, понеже вярвам, че децата учат, опознават и усвояват умения и знания чрез игра и общуване с околните.  

Напоследък консултирам много родители на малки деца. Родители, които търсят отговори.  

В работата си като рехабилитатор на слуха и говора към Регионален център София-град също, по стечение на обстоятелствата, работя предимно с деца в ранна и предучилищна възраст. Именно това ме вдъхнови и мотивира да започна своите проекти и стартирам моето лично приключение като създател и издател на авторски ресурси. 

За мен е важно да изпробвам всеки ресурс, след неговото създаване, преди да го оформя финално и предам за печат. 

Както картите, така и книжката са многократно използвани вкъщи с Вики, в работата ми с деца, от близки колеги. По този начин имам обективен поглед върху тяхната полезност или пък ако е необходимо да бъдат преработени.  

Ще споделиш ли и за твоята група във фейсбук, свързана с ресурсното подпомагане, както и за твоя личен блог?

Още във втори курс, в университета, разбрах, че това ще е професионалното пространство, в което искам да се развивам. След завършване на бакалавърската ми степен ми предложиха ангажимент по специалността. 

Година по-късно мой любим преподавател и учител ме покани да съм част от новооткрит образователен център за работа с деца, а няколко месеца след това ме поканиха за ресурсен учител.  

Имах щастието да бъда назначена в училище, в което бързо станах част от екипа, създадох приятелства и се развих като специалист, работещ  предимно с ученици със слухови нарушения, създадох си име. 

Харесвах това, което правя и така през 2010 година създадох своя група във Фейсбук, където да споделям материали, обменям опит с колеги и създам една общност, която да си помага – „Да бъдеш ресурсен учител – призванието да помагаш“. 

В нея към момента има над 1300 членове, като скоро се доверих  и поканих приятели да вземат участие като администратори, модератори и експерти. 

Работих като ресурсен учител до 2015-та година, докато не станах майка. С раждането на Вики реших да се отдам изцяло на майчинството и да се насладя на всеки миг. 

Вдъхновена от приятелка, създател на блога „Разкажи ми…“, се реших да направя свой блог. Мое пространство, където да споделям еждневието ни с Вики, семейни моменти, игри, занимания, а с връщането ми на работа и споделяне на съвети и информация относно детското развитие и опита ми като работеща с деца, родители и учители.

Така се появи Приключението /да бъдеш майка/ – MotherAdventureBlog. 

Личният ми блог, в който намират място моите проекти, свободните ресурси, които създавам, историите на хора, които припознавам като свои съ-приключенци. 

Таня, благодаря ти за този разговор 🙂 Пожелавам ти успех във всичко!

Ела да си поговорим: