Равносметка в края на годината – 10 лични истории
Последна промяна 14.12.2024
Равносметката в края на годината винаги е ценна.
Дава ни по-реалистичен и обран откъм емоции поглед върху събитията, помага ни да видим повече неща, за които си струва да се потупаме по рамото.
Поканих 10 дами от различни сфери – майки, жени със собствен бизнес, фрийлансъри, творци и мениджъри.
Попитах ги каква година изпращат, с какво се гордеят и какво не са успели да постигнат.
Ще прочетете 10 лични истории на дами, които отлично знаят какви са целите им и накъде отиват.
Да, ще чуете и гласове на колебание, на прегаряне, на пропуснати възможности и точно това е най-ценното на всяко от споделянията.
Не пропускайте и отговорите на последния въпрос – чакат ви 10 въздействащи описания на сторита – как моите гости си представят изминалата година в една снимка и с едно изречение.
Приятно четене!
Петя Петрова: Благодарна съм за всичко, което ми се случи
Аз съм автор и създател на издателство Израстване. Пиша истории за важните неща от живота, валидни за съвременните деца.
Петя, с какво ще запомниш 2024 г ?
Първата година, в която не ми се наложи да работя за друг, за да издържам семейството си.
С какво се гордееш и се радваш, че успя да постигнеш?
Успях да издам две нови книги. Предговорите към двете истории, издадени през 2024 година, бяха написани от изключително уважавани от мен дами и авторитети в психологията – Димитрина Проданова и Мадлен Алгафари.
Станах съосновател на Сдружение Детски издателства с още 6 български детски издателства и заедно участвахме в три различни събития, като Панаир на книгата и др.
Спечелих малък проект, благодарение на който ще създам аудио книги на първите си 6 детски истории от поредицата „Готови за живота“ и ще ги даря на незрящите деца в България и тези, които имат зрителни нарушения.
Това беше лична кауза, тъй като в семейството имаме подобни ситуации, затова за мен беше важно да помогна точно на тези деца.
С какво не успя през тази година?
Не успях да създам онлайн програмата „Готови за живота“ за деца, включваща и родителите/учителите, разбира се, макар и минимално.
Остана ми още една история да напиша и издам от поредицата „Готови за живота“.
Тези две неща се надявам да успея да постигна през 2025 година.
Ако трябва да обобщиш годината само в едно стори – какво ще пише на него и какво ще има на снимката?
На сторито ще пише думата Израстване, защото във всеки възможен смисъл – и личностен, и професионален, аз израствах през цялата 2024 година и имам посока за още растеж през предстоящата 2025 година.
Снимката би била някоя от срещите ми с децата, където обикновено очите ни светят – и моите, и техните.
Благодарна съм за всичко, което ми се случи – имаше много трудности, но и много Надежда.
БлагоДаря! БлагоДаря! БлагоДаря!
Страница на издателство „Израстване“ във фейсбук
Петя Петрова – Издателство Израстване
Димитрина Силиан: Вървя по пътя си с постоянство и дисциплина
Димитрина е създател на подкаста „Ние Жените с Димитрина Силиан“. Подкастът е фокусиран върху теми като личностно израстване, преодоляване на предизвикателства и страхове, намиране на време и грижа за себе, баланс между личен и професионален живот, подкрепа от близките хора.
Дими, с какво ще запомниш 2024 г ? Какво показва равносметката ти в края на годината?
2024 г за мен в професионален план беше в лек застой. В личен със сътресения.
Ще я запомня с това, че човек в определени етапи от живота си трябва да си даде време да анализира себе си, желанията, мечтите. Да се пребори със своите демони, да пренареди приоритети си, да стане по-смирен, много по-събран и фокусиран. С годините да започне да цени истинското и да не пилее енергия в излишното.
Ще я запомня, че е начало на нещо ново и смело. Разгръщане на пълния ми потенциал, връщане на силата ми.
Най-вече ще я запомня със затвърждаването, че ако човек не си помогне и вдигне сам, няма кой да му помогне.
Може да забави ход, но не и да се предава. Много емоционална година. Емоциите, колкото помагат, толкова и пречат.
Моето мнение е, че в дадени моменти, особено ако става дума за професионално развитие, трябва да се научим да ги потискаме и да не им даваме превес.
С какво се гордееш и се радваш, че успя да постигнеш?
Гордея се, че не спирам и не се отказвам. Вървя по пътя си с постоянство и дисциплина, макар и бавно. Успявам все още да отделям професионално от лично.
В личен план станах малко по-приемаща – че къщата ми е не е в ред, както аз искам и, че хората около мен не са като мен. Успявам да оцелявам в хаоса, който ми създават.
С какво не успя през тази година? Имаш ли отчетлив неуспех, провал или просто нещо, което изобщо не ти се получи по план?
Провал не бих казала, но все още не съм изцяло на свободна практика. Това донякъде ми се отразява здравословно и психически. Слаба ми е енергията и не мога да разгърна пълния си потенциал. Тук не си изпълних плана, но както казах по-горе, просто е година на анализ и яснота.
Понякога се налага да правим компромиси и да минем по заобиколен път, за да постигнем целта си.
Обещавам си да действам много по-събрано и целенасочено, както и да не позволявам на личните ми емоции да пречат в професионален план. Отново да дръпна „юздите“ здраво, не ми получава по друг начин.
Ако трябва да обобщиш годината само в едно стори – какво ще пише на него и какво ще има на снимката?
Снимката ще е на огън. Комбинация от жарава (имах чувството, че тази година ходих по жарава. Хем пáри, но в същото време намерих сили да не ме изгори и да премина) и силен огън, който гори силно в душата ми. Като запаля не спирам.
Подкаст „Ние Жените с Димитрина Силиан“ в YouTube
Подкаст „Ние Жените с Димитрина Силиан“ във Фейсбук
Подкаст „Ние Жените с Димитрина Силиан“ в Инстаграм
Галина Ванкова: Всяко разминаване с очакванията е урок, от който се уча
Собственик съм на компания, предлагаща консултантски услуги под формата на външен/изнесен Финансов директор /CFO as a service/.
Галина, с какво ще запомниш 2024 година ?
2024 година ще я запомня с това, че беше година на важни стратегически решения и устойчив растеж за компанията ми. Година за личностно израстване и развитие.
С какво се гордееш и се радваш, че успя да постигнеш?
Създадох ключови бизнес партньорства, годината на надграждането – както лично, така и професионално. Разширих и надградих ключови услуги в портфолиото на компанията.
Чрез американска компания, работеща в целия свят и лидер в сферата на Lean finance, успях да се сертифицирам в сферата на оптимизиране на процесите на управление на фирмени финанси. Оказах се първият сертифициран българин в това.
2024 е годината, през която все повече бизнеси започнаха да разпознават бранда и смисъла на услугата, която предлагам.
Успях и да реализирам презентиране на компанията пред предприемаческа аудитория на живо.
Водих и онлайн уебинар, с който подпомагнах, както собственици на бизнеси, така и управленските екипи на бизнесите, да разбират по-добре какво се случва във фирмените финанси и в частност в един от ключовите процеси – бюджетиране и ценообразуване. Предстоят още няколко такива обучения.
Все още за българския пазар това е нов тип услуга така, че предстоят още много промени. Добрата новина е, че вървим в правилната посока.
С какво не успя през тази година?
Опитвам се да гледам в положителна посока и всеки неуспех /по-скоро разминаване на очакванията/ го използвам, като урок и търся начини какво може да се подобри, това е и мястото за тестване на нови неща.
Ако трябва да обобщиш годината само в едно стори – какво ще пише на него и какво ще има на снимката?
Текст за стори: „2024 – годината на надграждането!“
На снимката ще бъда аз – доволна и щастлива, със семейство и близки, както и всички хора около мен, които бяха и все още са част от този процес – настоящи и нови партньори. Ще празнуваме напредъка.
Личен профил в LinkedIn на Галина Ванкова
Галина Ванкова – Ethical Finance GV
Дора Пенева: Сложните неща не работят
Консултант по организация на време, цели и финанси – да сложим всичко на място. K-Power инструктор – хармония между ум и тяло. Интелект треньор – хармония между фокусирана мисъл, ясни решения и бързи действия.
Дора, с какво ще запомниш 2024 г ? Какво показва равносметката ти в края на годината?
С излизане от кутийката ми или по-скоро с разширяване на комфортната ми зона – за първи път говорих пред жива публика, за първи път направих мастърклас, за първи път направих лична консултация, за първи път направих съвместно онлайн събитие, за първи път организирах живо събитие, за първи път пътувах в чужбина полусама (имах гид на място).
С какво се гордееш и се радваш, че успя да постигнеш?
Гордея се, че въобще успях да направя това, което направих.
Когато си в правилната среда и лошо поднесената критика приемаш с усмивка.
Гордея се още и с безвъзмездното редактиране на благотворителни сборници и подкрепата, която даряваме на каузи като “Даная”, „Emprove“, „Розовата къща“ в София и „В Пловдив без дом“.
Имах и предизвикателства:
– пътуването ми в чужбина започна с анулиран полет в последния момент и банкомата ми прибра картата ден преди тръгването. Доброто планиране на бюджета и наличието на авариен фонд спасиха положението. А и никога не се паникьосвам.
– приех съвсем спокойно „раздялата“ с приятел. Разбрах от това много за себе си, за хората въобще и в частност за човешкото его. И да, ние сме като огледало за другите, а и те за нас.
– върнах се към забравената тактика на учене от ученическите ми години – слушам много внимателно през цялото време и чак след това си записвам важните за мен моменти.
Започнах също много внимателно да си избирам къде и какво да уча, слушам или просто присъствам.
С какво не успя през тази година?
Не успях със заложените цели в бизнеса.
Отдавам го на това, че всичко ми се случваше за първи път, че е втора дейност, а очаквах някак повече и по-бързо да се случват нещата.
Поуките – сложните неща не работят.
Колкото по-просто, толкова по-лесно за приемане.
Не ми е много комфортно с това, някак все сложно завъртам нещата. Но още се уча или по-скоро сега започвам, с повече фокус. И знам, че няма начин да няма начин.
Това, което ще спра, е скролването за идеи из социалните медии.
Усещам се загубена в това море от информация, изисквания, рамки и понякога безсмислени неща.
На моменти дори губех мотивация. Ще си дам време да седна и да си поговоря много повече със себе си. Имам стотици изгледани, прочетени и изслушани видеа, подкасти и книги.
Подсъзнанието ми със сигурност си е навързало всичко и е в състояние да изкара навън онова, което е добре за мен.
Ако трябва да обобщиш годината само в едно стори – какво ще пише на него и какво ще има на снимката?
ТЯ не се отказа и УСПЯ.
На снимката ще съм аз. На мястото, на което желаех да отида дълго време.
Яна Хараланова: Понякога липсата на регрес е прогрес
Психолог съм, подготвям психологически бременни жени за предстоящото раждане и отработване на родилни травми от собственото ни раждане или от това на децата ни. Фентъзи писател, в момента работя по втората част от поредицата градско фентъзи „Дивата магия“.
Яна, с какво ще запомниш 2024 г ?
Годината, в която минах през тежки изпитания свързани с отношенията с рожденото ми семейство и годината в която преживях най-тежкия си депресивен епизод.
С какво се гордееш и се радваш, че успя да постигнеш?
Оцелях, минах и през този личен ад. През по-голяма част от годината нямах желание за абослютно нищо – нищо не ме радваше, нищо не ми се правеше, едва пъплех през живота, изгубила смисъла си.
Буквално оцелявах през повечето време.
Блгодарна съм, че имам край себе си хора, които ми помогнаха да не потъна съвсем. И благодарение на двете си прекрасни терапевтки и ежеседмичната терапия, отново започнах да изплувам и да се връщам към живота.
С какво не успя през тази година?
Понякога липсата на регрес е прогрес и това беше мотото ми тази година.
По отношение на частната си практика от август 2023 година разчитах буквално на цялата инерция и доверие в мен, което бях натрупала през годините. Всичко остана на заден план – маркетинг, стари проекти, нови проекти. Не успях да издам и книгата си, която беше планирана за пролетта на 2024 година.
Потупах се по рамото, че досега съм успяла да създам силен бранд, който да продължи да ме храни даже във време, в което не бях в състояние да правя нищо за него.
Осъзнах и колко важно ми е писането и колко по-сив е животът ми без него.
Ако трябва да обобщиш годината само в едно стори – какво ще пише на него и какво ще има на снимката?
„Психическото здраве също е здраве! То влияе на всички аспекти на живота ни.“
Снимката вероятно ще е мое селфи.
Абонирай се за Lifelong learning – бюлетинът, който помага на експертите и предприемачите да се свързват в общност и вземи подарък: 🎁 3 идеи за развитие на личния бранд и бизнес.
Мая Цанева: Падай. Ставай. Продължавай
Аз съм родител, граждански активист, занимавам се с комуникации. Съосновател на сдружение „Безопасни детски площадки“. Специализирам в комуникации и партньорства по социални въпроси, каузи, предприемачество, иновации.
Мая, с какво ще запомниш 2024 г ?
С много работа и с преосмисляне къде ми е мястото. Определено беше важна година за мен – скъсах стари връзки – професионални, които ми тежаха, опитах нови неща, вече съм на много по-различно място отпреди една година.
С какво се гордееш и се радваш, че успя да постигнеш?
Гордея се, че взех решения. Аз не обичам разделите и трудно късам лични и професионални връзки, но този път го направих и не съжалявам.
Отвори ми се нов път, който не очаквах и засега води до много широк хоризонт.
Работих много и по сдружението ни – имаме първи международни проекти, които приключихме успешно. Смятам, че направихме добро.
В личен план – радвам се, че поставих грижата за себе си във важни моменти на първо място и това „развърза“ ситуации.
Не се гордея със себе си съвсем като родител, но приех, че с дете в предюношеска възраст няма да има лек път пред нас и се справяме. Радвам се, че годината приключва, но по хубава причина – този път умората е хубава.
С какво не успя през тази година?
Не се справих по най-добрия начин като родител в дадени ситуации, но приех философски провала.
Смятам, че има да уча още много за качествената грижа за себе си като човек и професионалист.
Преумората и прегарянето бяха на прага ми поне два пъти, което е много за една година, но се закрепих.
Припомних си по трудния начин, че тялото, съзнанието има граници. И работата не си струва, ако не я вършиш със сърце и с пълно съзнание, че залагаш името си всеки път.
Ако трябва да обобщиш годината само в едно стори – какво ще пише на него и какво ще има на снимката?
Падай. Ставай. Продължавай. Вероятно би била снимка от маратон.
Личен профил на Мая Цанева в LinkedIn
Клементина Манчева: Всяко нещо е временно, утре е друг ден
Аз съм художник акварелист. Винаги съм знаела, че това е моята професия и съм от хората, които от дете знаят какво искат да работят цял живот. А изкуството е професия, като всички други, въпреки че в обществото ни битува едно различно отношение, някак като на забавление. Независимо с какво изкуство се занимава човек, ако това е професионалният му път, изисква се дисциплина, много работа и непрекъснато развитие.
Клементина, с какво ще запомниш 2024 г – какво показва равносметката ти в края на годината?
Последните няколко години не бяха леки за никого, няма да Ви изненадам ако кажа, че моята 2024-та не прави изключение. Трудна, непредсказуема и някак все „на педал“, но не непременно лоша. И в личен, и в служебен план.
Имах определени очаквания и намерения, като да работя много повече и да натрупам известно количество картини, за евентуална поредица от самостоятелни изложби.
Е, не се случи точно така, но се надявам да съм компенсирала количество с качество. Ще запомня годината с това, че беше динамична.
С какво се гордееш и се радваш, че успя да постигнеш?
Нали знаете мемето, което се върти в края на всяка година – с един списък с намерения и задачи, всички задраскани с X, като неуспешни, а най-отдолу пише ОЦЕЛЯХ с тикче за успешен завършек? Нещо подобно и при мен, гордея се, че оцелях.
Не чисто физически, но това човек да оцелее емоционално и да завърши годината в добро психическо здраве си е постижение!
Особено за творците, които де факто работят с емоциите си.
Като жена и родител на три деца в различни възрастови групи, личният и професионалният ми живот са преплетени като коледни гирлянди. И професионалните ми начинания са потърпевши от личните проблеми, с каквито една майка почти задължително се сблъсква.
Като мой успех считам това, че спрях да преживявам драматично периодите, в които не мога да работя, заради болно дете, примерно.
Някак го приемам като творческа пауза, в която мога да свърша нещо друго, да помисля върху маркетинга или да прочета книга.
Да се науча да приемам, че в крайна сметка не всичко зависи от мен и да спра да се обвинявам.
Завършвам годината с няколко акварелни отличия на международно ниво, така че нямам причини да смятам 2024-та за неуспешна в никакъв случай.
С какво не успя през тази година?
Както казах, не успях да работя, колкото ми се искаше, по независими от мен причини.
Но бизнес плановете рядко се изпълняват напълно, дори в най-добрите компании, които има бюджет от милиони евро, за предвиждане на всички обстоятелства.
Поуката ми е, да се науча да приемам обстоятелствата, такива каквито са, все пак те не са константа и всяко нещо е временно. Утре е друг ден.
Обещала съм си да обърна повече внимание на международните участия през 2025-та година.
Ако трябва да обобщиш годината само в едно стори – какво ще пише на него и какво ще има на снимката?
2024-та, благодаря ти за уроците, за върховете и спадовете, за семейството, приятелите, емоциите и картините, които успях да нарисувам!
Понеже няма да мога да избера дали да пусна колаж от картините, нарисувани през годината и снимка, на която сме цялото семейство, вероятно бих пуснала само статус, без снимка.
А всъщност, предвид динамичната година, може би снимка на една кардиограма би била най-подходяща!
Елица Цветкова: Всичко е възможно, ако не се отказваш
По професия съм счетоводител, последните 7 години работя в голяма презастрахователна компания във финансово-счетоводния отдел, в момента съм Мениджър Финансов контрол.
Ели, с какво ще запомниш 2024 г – какво показва равносметката ти в края на годината?
2024 година за мен беше година на постоянна динамика, изпълнена със значими уроци и предизвикателства, както в личен, така и в професионален план.
Като майка на три деца, всяка година носи своите трудности, но 2024 се оказа особено напрегната.
Въпреки че винаги се стремя да намеря баланс между ролята си на родител и професионалист, в корпоративната среда нещата не са лесни.
През 2024 г. продължавах да търся време за себе си – нещо, което изглежда почти невъзможно в свят, който от теб изисква да играеш безброй роли едновременно.
Но въпреки всичко, имах и прекрасни моменти: пътувания със семейството, които ми дадоха възможност да се откъсна от ежедневния стрес и да се насладя на времето със своите любими хора, както и служебни пътувания, които ми помогнаха да се развивам професионално и да усвоя нови умения.
Тази година беше за мен не само време на усилия и постижения, но и на важни уроци относно гъвкавостта и нуждата от адаптация към различните роли, които трябва да играя.
Съчетаването на професионалния живот с многодетно семейство е тежка задача, но през 2024 г. научих, че с правилния подход и упоритост всичко може да бъде постигнато, макар и с постоянни усилия и компромиси.
С какво се гордееш и се радваш, че успя да постигнеш?
Гордея се най-вече с това, че успях да съчетая ролята си на майка на три деца с професионалния си път и да постигна успехи, които не само ме удовлетворяват, но и ми дават увереност, че всичко е възможно, ако не се отказваш.
Съчетаването на многото роли в личния и професионалния ми живот беше и продължава да бъде голямо предизвикателство.
В корпоративната среда, където изискванията са високи и времето винаги е ограничено, неведнъж трябваше да се сблъсквам с трудността да балансирам между семейните ангажименти и работните задължения.
Бях поставена пред ситуацията да правя избори, които понякога изискваха жертви, като пропускане на важни събития в семейството или работа до късно, за да изпълнявам професионалните си задължения.
Въпреки всички тези трудности, именно моят инат и решителност ми помогнаха да премина през тях.
Научих се да не се предавам, дори когато изглеждаше, че е невъзможно да успея във всичко.
През годините се научих да приоритизирам, да организирам времето си и да не се страхувам от компромисите, когато е необходимо.
И, разбира се, най-голямото постижение за мен е, че въпреки всички предизвикателства, успях да бъда там за семейството си. Пътуванията със семейството, специалните моменти с децата, които успях да създам, са онези мигове, които правят всичко да си заслужава.
През 2024 година се гордея с това, че успях да постигна професионални успехи, без да жертвам важните моменти с хората, които обичам.
Това е моят най-голям успех и това ме радва най-много.
С какво не успя през тази година?
През тази година осъзнах, че едно от най-големите ми предизвикателства беше именно липсата на време за себе си и собствените ми нужди.
Въпреки усилията ми да балансирам, не успях да отделя достатъчно време за лични интереси, почивка или дори просто да бъда сама със себе си.
Това, разбира се, не остана без последствия. Понякога се чувствах изтощена и без енергия, което влияеше не само на качеството на работата ми, но и на отношенията ми с близките.
Често се намирах в ситуация, в която бях физически присъстваща, но психически и емоционално изтощена.
Осъзнах, че това не е здравословно нито за мен, нито за близките ми и ми пречи във всекидневния ми живот.
А план…. в семейство с три деца нищо не се случва с план.
Ако имаш нещо планирано, винаги ще те застигне някои градински сопол или по-лошото скарлатина.
Аз съм човек, който обича да планира, липсата на сигурност и възможност да планирам живота ни, допринасяше за моето лошо емоционално състояние. Отчитам като важна грешка липсата на време за спорт и се надявам да коригирам всичко това през 2025.
Ако трябва да обобщиш годината само в едно стори – какво ще пише на него и какво ще има на снимката?
Ако трябва да обобщя 2024 година в едно стори, то ще изглежда така:
„Година на усилия, балансиране и лични постижения – между майчинство, кариера и моменти на личен растеж.“
На снимката ще съм аз в кухнята, обградена от играчки, незавършена чаша кафе и разпилени документи или лаптоп на масата, докато говоря по телефона или организирам нещо в последния момент.
Възможно е едното ми дете да тича наоколо, другото да седи на масата, пишейки домашни, а третото да се сърди за нещо. Тази снимка ще излъчва усещане за хаос, но същевременно и за сърцатост, защото всичко това е част от живота ми през 2024 г. – балансиране между ангажиментите и стремежа към постижения, дори когато времето е ограничено.
Личен профил на Елица Цветкова в LinkedIn
Елица Цветкова: С три деца е забавно, но не всичко е розово
Валерия Рачева: Забавянето на темпото не е недостатък
Аз съм детски психолог, хранителен терапевт и създател на „Магията на детството“ – пространство за детско развитие и хранителна терапия. Основната ми мисия е да превеждам поведението и нуждите на децата на родителите и възрастните, замесени в грижата и ограмотяването им.
Валерия, с какво ще запомниш 2024 г ?
2024 беше много интензивна и емоционална за мен. Буквално като вихрушка – от най-хубави, до най-лоши преживявания. Нон стоп жонглиране между личен и професионален живот.
И все пак равносметката е, че когато човек има своите хора, нещата минават по-леко.
С какво се гордееш и се радваш, че успя да постигнеш?
Първото нещо е създаване на добър баланс.
Винаги съм била много отдадена на работа и на семейството си, но това означаваше да поставям себе си на заден план.
Поставих си няколко цели само за себе си и това много ми помогна да създам по-добър баланс в ежедневието си.
Второто нещо е програма за емоционална интелигентност за родители, която цели да подкрепя родителите по пътя към израстването като осъзнати такива. Най-трудното беше да организирам графика, за да мога да събирам ежемесечно групата. Обратните връзки и от двата формата – на живо и онлайн са много позитивни.
С какво не успя през тази година?
Не успях да довърша обучението за родители по темата за проблемното хранене. Започнах много стремглаво, но обстоятелствата много ме притиснаха.
Явно 2024 не му е било времето и остава да зрее и да се появи през 2025 г.
Поуката, която си взех е, че проектите винаги ще излизат, но балансът е по-важен и не може всичко да се случи едновременно, а забавянето на темпото не е недостатък.
Ако трябва да обобщиш годината само в едно стори – какво ще пише на него и какво ще има на снимката?
Година на трансформации: нов ритъм с нов малък човек, който даде нов смисъл; загуби, които ме направиха по-силна, проекти, които разшириха границите ми, и нов дом, който създадох.
Балансът дойде с приемане и търпение. Готова съм за още!
Магията на детството във Фейсбук
Магията на детството в Инстаграм
Валерия Рачева – Магията на детството
Мег Коновска: Времето ще покаже дали съм си научила уроците
Аз съм художник и дизайнер на книги. Автор на книгата „33 – каталог на въображението“, мама на момиченце.
Мег, с какво ще запомниш 2024 г ?
Питай ме пак догодина по същото време. Тогава ще видим с какво наистина съм я запомнила.
С какво се гордееш и се радваш, че успя да постигнеш?
Радвам се, че лятото успяхме да си починем добре, за разлика от предни години, когато се е налагало да си почиваме от почивката.
Доволна съм с работата си по книгите на Диана Стоева от поредицата „Трите ми прасенца“, както и от големия, но много удовлетворяващ проект „Пътеводител на любителя сладкар“ на Даниела Ламбова.
Работата беше с преследване на крайни срокове и силно мобилизиране от всички страни, за да изпреварим коледно-новогодишната суматоха в печатниците, но все пак се справихме
С какво не успя през тази година?
Делегирах си изработката на уеб сайта, защото след 2 години „аз и сама мога“, така и не го направих. Готов беше като структура още през април. Дотук добре, но от април до днешна дата все още не съм се организирала да оправя нещата, които са си моя работа по него.
Регистрирах се официално уж да пускам платени реклами за продажби на „Невероятните премреждия на паяка Борил“ от моя благоверен съпруг – познайте колко съм пуснала. Точно НУЛА.
Уж щях да започвам да се представям в чужбина – отново само с „уж“ си останах.
Абе изобщо… половинчата работа. Разпилявам се между хилядата неща, които „трябва“ да свърша и в крайна сметка май нищо не успявам да свърша както трябва. Усещам се ядосана и разочарована от себе си.
Ето. Намрънках се.
Поуки от случилото се – и да се ядосвам, и да не се ядосвам, това е положението.
Важното е да сме живи и здрави.
Не съм си обещавала да не повтарям нищо, защото ако не съм си научила урока, той така или иначе ще се повтори. Това времето ще го покаже.
Ако трябва да обобщиш годината само в едно стори – какво ще пише на него и какво ще има на снимката?
Въртележка. Но едно виенско колело пак върши работа – по-оптимистично ми седи някак от хамстерското колело 🙂
Личен профил на Мег Коновска във фейсбук
Мег Коновска: Животът е хубав и пълен с чудеса
Мег Коновска – Meg Konovska Art and Design
Изложбата „Кинтсуги“ на Мег Коновска превръща трудностите в нови златни възможности
Абонирай се за Lifelong learning – бюлетинът, който помага на експертите и предприемачите да се свързват в общност и вземи подарък: 🎁 3 идеи за развитие на личния бранд и бизнес.
Александра Джандева
Аз съм Александра Джандева – журналист, комуникационен специалист и майка на три деца.
Помагам на предприемачите да покажат своята експертиза и да стигнат до точната публика в медиите и социалните мрежи.
Подкрепям жените, които са на кариерен кръстопът, обмислят преквалификация, търсят идеи за развитие на бизнес или вече имат такъв.
