Теодора Лалова: Регистрацията на търговска марка дава сигурност на бизнеса

Време за четене: 6 мин.

Последна промяна 12.03.2025

Здравейте, Теодора, бихте ли се представили – с какво се занимавате и в коя област е вашата експертиза? 

Здравейте, казвам се Теодора Лалова, адвокат и основател на кантора IP in the spotlight, специализирана в областта на интелектуалната собственост.

Да уточним какво точно означава интелектуална собственост. 

Интелектуалната собственост е от комплекс от права, обособени в два големи дяла – авторско право и индустриална собственост.

Индустриалната собственост включва патенти, полезни модели, промишлени дизайни, търговски марки. За разлика от авторското право, тези права подлежат на регистрация, за да се породят последиците, които законът свързва с притежанието им.

Държа да уточня, че „патентоване“ и „патент“ се използват от повечето хора за назоваване на всякакъв вид интелектуална собственост, но нашата аудитория вече е добре осведомена. 😊

Защитата на търговската марка е тема, по която рядко говорим. Защо това е важен въпрос, с който собствениците на малък бизнес трябва да са запознати? 

Така е, традиционно темата е подценявана у нас от собствениците на малък и среден бизнес. Основни понятия не се познават и се използват като синоними. Такъв е случаят с „фирма“ и „марка“.

Всъщност фирмата, или казано на правен език – търговското дружество, е правният субект, т.е. правно-организационната форма на бизнеса, а марката е нематериален актив за дружеството и един от обектите на индустриална собственост, които търговецът може да притежава. Една фирма може да притежава много марки!

Или ако трябва да направим по-просто сравнение – фирмата е като човека, а марката – като името.

Едно лице притежава своето име и дори може да го промени – най-често при сключване на брак.

Интелектуалната собственост не е привилегия на големите международни компании.

Изграждането на успешна бранд стратегия и регистрацията на марка правят бранда разпознаваем и създават потребителска лоялност, тъй като качеството на стоките и/или услугите е на очаквано и предвидимо ниво.

Това е въпрос на търговски престиж и имиджова политика. Радвам се, че напоследък на пазара наблюдаваме все по-успешни български брандове. С някои от тях можете да се запознаете в профилите на IP in the spotlight в социалните мрежи в Инстаграм и Фейсбук и в рубриката “Добрите примери“.

Какви са рисковете за нашия бранд и бизнес, ако не защитим марката си? 

За съжаление, рисковете не са за подценяване.

Когато ползвате знак, който не сте регистрирали, поемате два големи риска – загуба на вече направените инвестиции в бранда и понасяне на отговорност за нарушаване на чужди права.

Без регистрация оставяте бранда си без юридическа стойност.

В случай на нарушаване на чужди права може да ви бъде потърсена отговорност от притежателя на по-ранни права и да се наложи да заплатите обезщетение, макар изобщо да не сте подозирали, че поведението ви е неправомерно.

Поради това най-удачно е марка да се регистрира още преди стоките/услугите да бъдат пуснати на пазара, като препоръчвам да се работи с експерт, който да извърши предварително проучване за конфликт с по-ранни права върху сходни и идентични марки.

Ако се наложи да правите ребрандиране, губите средства, време и усилия за изграждането на новия бранд, а позициите ви на пазара и клиентската лоялност вече са компрометирани.

Никола Илчев: Следим 4 тенденции в социалната търговия 

Има ли изисквания какво точно подлежи на защита – знак, визия, букви, надпис, нещо друго? 

Законът дефинира марката като знак, който  отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица.

Като марка могат да се регистрират думи, букви, цифри, рисунки, фигури или всякакви комбинации от такива знаци, формата на стоката и нейната опаковка, цветове.

С последната редакция на Закона за марките и географските означения /ЗМГО/ от 2019 г. стана възможна защитата и на т.нар. „нетрадиционни“ марки – мултимедийни, звукови, холограмни, марки, съдържащи движение.

Марка се регистрира за конкретни стоки и/или услуги, които се класират в един или няколко класа от общо 45-те такива по Международната класификация на стоките и услугите. Тук идеята е, че всеки търговец оперира в специфична сфера и за нея търси закрила на името или логото си, а не цели да наложи монопол на пазара.

Важно е да споменем, че тези права са териториални – марка може да бъде регистрирана за територията на Република България, на ниво ЕС или чрез международна регистрация в трети страни, извън Съюза.

Какви са първите стъпки, които трябва да предприеме собственикът на малък бизнес, когато реши да защити своята марка? Къде отива, какво попълва, към кого се обръща за съдействие? 

Съветът ми е да се обърне към професионалист за съдействие – патентен представител или адвокат по интелектуална собственост.

В практиката си съм срещала немалко клиенти, които решават да подадат заявките си сами – най-вече за регистрация на национални марки. Системата на Патентно ведомство е user-friendly – създава впечатление, че всичко е въпрос на няколко клика. Това далеч не е така и в крайна сметка заявителите губят времеви и финансови ресурси, когато регистрацията бъде отказана, защото са действали без да познават спецификите на марковото право.

Както вече споменах, марка може да се регистрира на 3 нива според териториалния обхват, а това определя и кой е компетентният орган – Патентно ведомство, Службата на ЕС за интелектуална собственост или Международното бюро към Световната организация за интелектуална собственост.

И трите служби предоставят електронни услуги във връзка с регистрация на марки, така че ако все пак търговецът реши да действа сам, като за начало може да посети официалния сайт на компетентната институция.

Труден ли е процесът на регистрация – можете ли да разкажете приблизително колко време отнема, за да се мине през всички стъпки? 

Продължителността на процедурата по регистрация може да варира според конкретната марка.

При българска и европейска марки, ако няма възражения от трети лица или отказ на абсолютни основания от самата служба , за успешна регистрация са нужни не повече от 5-6 месеца. В случай на международна регистрация отговорът на въпроса зависи от броя на държавите, в които се търси закрила, и от това дали производството пред всяка национална служба ще завърши успешно.

По отношение на срока на закрила на регистрираната марка е необходимо да подчертаем, че той е 10 години, но регистрацията може да бъде подновявана неограничен брой пъти за нови 10-годишни периоди – огромно предимство на този обект на интелектуална собственост!

Можете ли да дадете ориентировъчни цени колко струва да се защити една марка? 

За цени можем да говорим на плоскостта на дължимите такси към съответния компетентен орган по регистрация, вземайки предвид и броя на заявените за регистрация класове стоки/услуги, а също и на плоскостта на хонорарите/адвокатските възнаграждения.

Давам пример – за регистрация на българска марка основната такса е 520 лева и покрива до 3 класа стоки и услуги. За сравнение, основната такса за регистрация на марка на ЕС е 850 евро и покрива само един клас. Виждаме, че размерът на дължимата такса е силно повлиян от териториалния обхват на правата, както и от класовете, които желаем да защитим.

Адвокатските хонорари за правни услуги, писмени и устни консултации варират, но не могат да бъдат в по-малък размер от установения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Важно е да се има предвид, че всички такси и хонорари се заплащат към момента на подаване на заявката, т.е. с това се изчерпват разходите и няма поддържащи такси за регистрацията.

Ако аз защитя своя бранд като запазена марка и някой реши да го използва неправомерно в дигитална среда какво следва? Какви действия имам право да предприема? 

След регистрацията притежателят на търговска марка има право да ползва и да се разпорежда с марката (да сключва лицензионни договори, прехвърлителни сделки), както и да забрани на трети лица да ползват, без негово съгласие, в търговската си дейност знак за стоки и/или услуги, който е идентичен или сходен с регистрираната марка. Разбира се, винаги съветвам клиентите първо да опитаме да разрешим доброволно спора – с преговори и в дух на добронамереност, и едва тогава да пристъпим към съдебни действия.

Тук ще споделя и още нещо, което би могло да бъде любопитно за аудиторията – мониторинга на регистрирана марка. Правейки мониторинг, следим пазара и действията на конкурентите. По този начин можем да се защитим навреме от евентуални нарушения на права върху марка и да опазим търговския си престиж.

Можем да  отделим внимание на мониторинга в следващ разговор – вярвам, че информацията ще бъде полезна.

Какво друго е важно да знаем и има ли тънкости, с които да се съобразим, когато искаме да защитим нашия бранд в дигитална и офлайн среда?

Има тънкости, разбира се, самата аз продължавам да се уча всеки ден. Правилното класиране на стоките, сравнителният анализ между марки в хода на предварителното проучване, активното участие в изграждането на бранд стратегия, са само част от ежедневната работа на експерта по интелектуална собственост.

Относно сравнението между дигитална и офлайн среда, бих препоръчала да се има предвид и сайтът като продукт, който следва да бъде защитен при регистрацията, особено когато става въпрос за онлайн магазини.

---

Абонирай се за  Lifelong learning – бюлетинът, който помага на експертите и предприемачите да се свързват в общност и вземи подарък: 🎁 3 идеи за развитие на личния бранд и бизнес.